Кламер БГ - Новини: Има ли светлина в тунела на енергийните ни проблеми

Има ли светлина в тунела на енергийните ни проблеми

Анализи и Коментари

|
Пет, 02 Ноем 2018г. 19:38ч.
Има ли светлина в тунела на енергийните ни проблеми

Години наред българската енергетика се лута в търсене на решения на парче на трупани с десетилетия проблеми. На трансформация, която хем да отразява новите тенденции и европолитики за ползване на възобновяеми източници и рязане на замърсяващите въглищни мощности, хем да защитава остарели технологии, "даващи хляб" на хиляди работници и бранени от синдикати, както и частни бизнес интереси, обрасли с партийни зависимости.

Резултатът към днешна дата е спорен.

След редица поправки в Закона за енергетиката има борса за ток, на която вече играят всички електроцентрали с мощност над 4МВ, но открай време има съмнения за манипулации за търсенето, предлагането, а от там и на цените на електроенергията за бизнеса. С увеличаването на обемите търгувани количества ток обаче борсовият пазар започва да играе по-важна и балансираща роля.

Има ги въглищните централи на Христо Ковачки, които търсят оцеляване и печалба чрез трансформация и използване като гориво на неопасни отпадъци и биомаса, за да намалят замърсяването (което обаче се оспорва като ефект от природозащитници). Част от тях получават пари от държавния "Електроенергиен системен оператор", за да държат мощностите си в режим на готовност – т.нар. студен резерв, за който годишно се харчат около 40 млн. лв., но колко пъти се е налагало да работят тези централи е тайна. Наскоро към студения резерв се присъедини и купената от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган срещу 3500 лв. ТЕЦ "Варна", която ще вземе просто ей така 27 млн. лв. за стендбай режим и то за сметка на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2". Тя отказа договор за студен резерв с мотива, че трябвало да произвежда ток за нуждите на държавната "Национална електрическа компания" (НЕК).

Голямото умуване на оздравителни мерки

Парадоксалното е, че на фона на отказа си от сигурни средства, държавната ТЕЦ потъва финансово заради рязкото поскъпване на парниковите квоти на европейския пазар. Вече втори месец специална работна група търси решение за стабилизирането на губещата централа, която обаче храни 2300 души. Мерките трябваше да са ясни до края на септември, но все още не са оповестени. Последно енергийният министър Теменужка Петкова посочи, че се водят разговори и с Европейската комисия как да се спаси въглищната централа, която е сред най-замърсяващите в ЕС, и да получава държавна помощ.

Има ги частните т. нар. американски централи ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", които отговарят в най-пълна степен на новите екоизисквания на ЕС за големи горивни инсталации. Те обаче са трън в очите на популистите заради дългосрочните им договори за изкупуване на тока им по преференциални цени от НЕК, с които се изплащат именно инвестициите за построяването на новата ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и екологизацията на "КонтурГлобал Марица Изток 3". Последно правителството на Бойко Борисов заяви, че ще се водят преговори с инвеститорите за прекратяване на изтичащите през 2024 и 2026 г. договори. След това двете компании ще бъдат изпратени също да продават енергията си на борсата за ток, но ще бъдат компенсирани за направените инвестиции. Наетите от министерството на финансите консултанти са предложили модел за обезщетение, по който "Ей и Ес" и "КонтурГлобал" са предоставили позициите си.

Преговорите за намиране на решение още не се започнали, макар Петкова да прогнозира, че това ще стане тази есен. Според източници на Mediapool правителството се е замислило дали въобще има смисъл да започва такива преговори, които ще продължат поне две години, а ако бъде постигната договорка, тя трябва да бъде одобрена и от банките кредиторки на централите. Така реално ще останат две-три години до изтичането на договори, за които работодателските организации твърдят, че са държавна помощ, но Еврокомисията, която бе сезирана с такава жалба, не се е произнесла дали това наистина е така.

Интересите на всички могат да бъдат балансирани

Нещата изглеждат като в задънена улица, но според енергийни експерти има начин, който предлага балансиран изход от тази ситуация и може да постигне няколко ефекта. Единият е запазване дейността на държавната ТЕЦ, но като тя стане по-ефективна и гъвкава. Другият е решаване на въпроса с договорите на американските централи по начин, който може да защити както техните инвестиции, така и интересите на потребителите. Може и да се плаща по-справедливо за студения резерв, а не просто да се изсипват едни пари в дружества, които дори и да не задействат мощностите си при поискване, спокойно могат да си платят глобата и пак да са на печалба. Тези играчи на държавна хранилка вече няма да могат да продължават да прибират пари без никаква работа. Отделно може да се балансира ефектът на възобновяемите енергийни източници върху енергийната система и цената на електроенергията за пазара и потребителите.

Такива методи се прилагат от 2014 г. в редица държави от Европейския съюз с неговото одобрение и България също би могла да разработи свой или да ползва някой от вече работещите с разрешението на Брюксел. Става въпрос за предоставяне на държавна помощ за гарантиране на електрическите доставки чрез механизми за осигуряване на капацитет. Последните такива мерки са приети от Брюксел от началото на 2018 г. за държавите Белгия, Франция, Германия, Италия, Полша и Гърция. Подобни 35 вида механизми действат в общо единадесет държави от ЕС, според доклад на Европейската комисия.

В предшестващия го междинен доклад се посочва, че между 1990 и 2001 г. в Англия и Уелс в цената на тока като отделен елемент е включено плащане за осигуряване на капацитет. Ирландия, Италия и Испания в продължение на много години извършват плащания за осигуряване на капацитет на производителите на електроенергия, а в Швеция стратегически резерви съществуват от 2003 г. насам.

Реформа в управлението на производството на ток

Именно стратегическият резерв е най-разпространената форма на механизъм за осигуряване на капацитет. В него се включват електроцентрали и други мощности, които не участват на пазара на едро, но се поддържат, за да може операторът на мрежата да прибягва до тях само в извънредни ситуации. Това може да замени реално сега прилаганият у нас механизъм за студен резерв. Ключовото е, че до стратегически резерв принципно се допускат само мощности, които отговарят на строги изисквания и се следи дали ги покриват.

За допуснатите принципно участници в сегашния български студен резерв също има изисквания, за които ЕСО твърди, че следи дали се спазват, но в същото време не иска да каже колко пъти централи не са успявали да задействат резерва си при поискване. Факт е, че през първите месеци на 2017 г. в студената зима мощности от студения резерв у нас не успяха да заработят, но техните оператори просто бяха глобени с общо 3.6 млн. лв. При стратегическия резерв обаче, ако централата не изпълни ангажимента си, от нея се изисква не само да плати санкция, но и да върне изплатените й пари за поддържане в готовност на мощностите, което явно не е сторила. След това тя се изключва от бъдещите плащания за това, че е част от стратегическия резерв. Интересен момент е също така, че централите от стратегическия резерв са длъжни да работят и да продават енергията си на пазара, а само част от техния капацитет да е резерв. Така би било изключено централа, която няма техническа възможност да работи или енергията й е прекалено скъпа за пазара, да поддържа фиктивна готовност и при невъзможност да заработи просто да си плати глобата, докато междувременно е взела доста повече пари.

Вместо студен – стратегически резерв

Реално част от такъв стратегически резерв могат да станат всички електроцентрали, доказали, че покриват необходимите критерии, включително държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" и двете спорни американски централи. Производителите на ток с дългосрочни договори и в момента имат цена за разполагаемост на мощностите, която е част от тарифите им. Ако тази компонента се извади и се замени с механизъм за осигуряване на капацитет, цените на тока могат да се балансират по начин, който да не се отразява фрапантно върху крайните потребители.

Прилаганите в някои държави от Европа механизми за капацитет предвиждат и административни плащания по подгрупи производители за осигуряване на капацитет на пазара. Тези методи включват и оптимизация на потреблението, известна като "схеми за непрекъсваемост“, при които индустриални клиенти могат да бъдат приканени от оператора на мрежата да намалят потреблението си при ситуации на недостиг. У нас едва от този ноември се прилага този механизъм, при който на предприятия ще се плаща да намаляват консумацията на електроенергия при поискване от "Електроенергийния системен оператор".

А защо да не ползваме и съседните електроцентрали!?

Развитието на тези механизми в някои страни от ЕС е напреднало дотолкова, че позволяват и на централи от съседни държави да участват в стратегически резерви. Обединеното кралство например включи междусистемни електропроводи (трансгранични електропреносни линии) в търга си на мощности от 2015 г., а Франция и Ирландия разработват планове за разрешаване на трансграничното участие в техните механизми, посочва Европейската комисия в доклада си.

Включването на трансграничното участие е в съответствие с целта на енергийния съюз за осигуряване на пълноценно функциониращ и взаимосвързан енергиен пазар на Евросъюза, а също така предотвратява скъпо струващото свръхобезпечаване с мощности, което би възникнало, ако всяка държава членка използва механизъм за осигуряване на капацитет, който да ѝ гарантира самодостатъчност, смятат в Брюксел.

Това означава, че България има широко поле за реформа и в тази насока, паралелно на усилията за пълна либерализация на електроенергийния пазар, вместо да се плъзга по най-лесната плоскост с наливане на пари от парниковите емисии или чрез ценови компоненти за държавната ТЕЦ и разваляне на договорите с американските въглищни централи, което не е ясно какви сигнали ще донесе за инвеститорите.

"Механизмите за капацитет стават все по-актуални в Европейския съюз. Известно е, че Европейската комисия отчита необходимостта от прилагането на такива механизми при наличие на реална нужда от тях", коментира Красимир Ненов, изпълнителен директор на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3“. Според него ще е полезно да се изготви задълбочена оценка на адекватността на производствените мощности на страната.

"На базата на тази оценка ще може да се разработи подходящ механизъм, който да гарантира сигурни доставки на електроенергия за всички потребители“, допълва той.

mediapool.bg