Защо 63% от присъдите за данъчни престъпления са условни

Преди повече от 10 години млад мъж, тогава около 24-годишен, се съгласява на негово име да бъде регистрирана фирма срещу обещанието за заплата от 300 лв. През 2007 г. той редовно подписва различни данъчни документи – фактури, справки-декларации и други, чрез които впоследствие са източени 4.5 млн. лв.

Около 10 години по-късно Варненският окръжен съд произнесе условна присъда на мъжа.

Обвиняемият Николай Николов се е признал за виновен и е приел фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. По тази причина присъдата му е била намалена с една трета. Определеното наказание е "лишаване от свобода" за срок от 2 години и 8 месеца, като съдът е отложил изпълнението му с 5-годишен изпитателен срок.

Присъдата не е окончателна и може да се обжалва. Прокуратурата е настоявала за 4 години ефективна присъда.

Тъй като Николов е малоимотен, Министерството на финансите едва ли някога ще успее да си събере източените 4.5 млн. лв. Същото важи и за платената от финансовото министерство върху гражданския му иск по делото държавна такса на съда в размер на 181 799 лв. Така излиза, че държавата губи не само източения ДДС, който няма как да си върне от безимотен гражданин, но и огромната сума за такси по съдебното дело.

На всичкото отгоре най-вероятно "неследващият се данъчен кредит", тоест източените 4.5 млн. лева, не са отишли в джоба на обвиняемия, тъй като според доклада на Националната агенция за приходите, от който тръгва делото, случаят е част от доста по-мащабна схема за ДДС измами с участието на фирми, свързвани с убития впоследствие варненски бизнесмен Борислав Манджуков, който държеше дискотеки, заведения, хотели и обменни бюра. Той така и не се добра до съдебна, но бе покосен от много жестока житейска присъда.

Къде се "къса връзката"

Случаят на Николай Николов е само един от всички 961 внесени в съда прокурорски актове с предмет данъчни престъпления през 2017 г. От тях 101 обвинения са с предмет ДДС. Тези числа са посочени в богатия на редица числови данни, но сравнително беден откъм анализ отчет на прокуратурата за дейността на разследващите органи през 2017 г.

В документа може да се открие любопитната статистика, че от присъдите за данъчни престъпления условно лишаване от свобода е произнесено в 63% от случаите, ефективен затвор – в 9.7%, а 21% са глобите.

В доклада на прокуратурата няма обяснение на какво се дължи големият дял условни присъди за данъчните престъпления, нито пък оценка доколко е ефективна цялостната държавна политика спрямо този вид престъпност.

Според официалната статистика на Националната агенция за приходите (НАП) към 1 януари 2018 г. неплатеният ДДС, установен с влезли в сила ревизионни актове на НАП, издадени от 2000 г. до 2017 г., е на стойност 5.8 млрд. лв. А общата сума на несъбраните от НАП задължения по всички видове данъци, откакто се води подобна статистика (тоест по време на прехода), е в размер на умопомрачителните 25 млрд. лв. И това са само официално регистрираните и документирани от НАП данъчни нарушения и измами.

Според едно от най-мащабните изследвания на ДДС престъпността у нас - анализът от 2015 г. на Центъра за изследване на демокрацията "Финансиране на организираната престъпност" в периода 2008 – 2012 г., ДДС измамите са вторият най-голям източник на приходи за организираната престъпност в България след трафика на хора.

През 2016 г. финансовият министър Владислав Горанов заяви, че процесът по преследване на ДДС престъпленията е сложен, защото когато се установи нарушение, данъчните предоставят информацията на "Икономическа полиция". "При прехвърлянето обаче често информацията някъде се къса, а това се случва при 2/3 от случаите", каза тогава Горанов.

Въпросът е къде се "къса връзката" и защо в случаите, в които изобщо се стига до присъда, тя е условна.

Доказването на данъчните престъпления е сложно

Според отчета на правителствената стратегия за повишаване на събираемостта на приходите през 2016 г. от страна на НАП са изпратени 939 уведомления до прокуратурата за данъчни престъпления. През 2017 г. уведомленията също са около 1000.

В същото време държавното обвинение отчита за миналата година 1978 новообразувани досъдебни производства по данъчни въпроси. Общо наблюдаваните дела са 4253, а внесените в съда обвинения – 961. Осъдените лица са 984, а специално по ДДС престъпления – 89, като тези числа обхващат и внесени в предходни години дела. От всички осъдени граждани по данъчни престъпления 63% от присъдите са условни, а 9.7% - ефективен затвор.

"Прави впечатление, че броят наблюдавани дела, включително образуваните за предходни периоди, е към 4000, а броят на внесените обвинителни актове е към 900. Това означава успеваемост 1:4. Останалите наблюдавани дела, по които няма внесен обвинителен акт, очевидно създават затруднение. Но обективен факт е, че разследването по тези дела протича по-дълго, защото предполага събиране на голямо количество писмени доказателства, обработването им и използването на специални знания по финансови, счетоводни и данъчни теми", коментира пред Mediapool съдия Калин Калпакчиев от Софийския апелативен съд. По думите му успеваемостта на прокуратурата по внесените обвинителни актове видимо е голяма, защото броят на осъдителните присъди доближава 90%.

"Другият проблем, за чийто мащаб не можем да съдим по данните от доклада, е дали броят на внесените обвинителни актове, броят на разследванията отговаря на мащаба на този вид престъпност. Тоест, колко от извършените данъчни престъпления се разследват, колко от тях се разследват успешно, но за да бъде установено това, е необходима полицейска и данъчна статистика", смята магистратът.

Според него проблем в съдебните дела по данъчни престъпления е, че в много случаи се касае за минали периоди. Данъчните ревизии обикновено се правят за срок от 5 години назад заради давността. "От моята лична практика по данъчни дела връщането назад във времето, изследването на доказателства, които установяват отдавна минали събития, обективно затруднява доказването на данъчните престъпления. Защото да се докаже, че един документ е с невярно съдържание, става много трудно – например в справка-декларация по ЗДДС е вписано, че има сключена сделка, докато прокуратурата твърди, че няма изпълнение. Но проверката на дейността на дружествата понякога обективно е невъзможна, защото е минал период от време. По едно мое дело, което съм разглеждал на втора инстанция преди повече от 10 години, ставаше дума за това, че управителят на дружество с ограничена отговорност, беше обвинен, че е попълнил справка-декларация, като е отразил, че е сключил договор със строителни фирми за ремонт на заведение, което стопанисва. Към момента на разглеждане на делото това заведение вече не се стопанисваше от него, самият обект се използваше с друга цел, следите от ремонта бяха отдавна заличени и обективно не можеше да се провери дали е имало ремонт, т.е. дали е имало изпълнение по сделката. Обективно този факт вече е непроверим. Това е усложнение", разказва Калпакчиев. Другият проблем е недостигът на вещи лица по дела, свързани с икономически и финансови отношения.

Проблемът е, че се разследват дребните играчи

Според Калпакчиев основният въпрос по отношение на статистиката на прокуратурата е какъв е характерът на делата по отношение на отчетените около 1000 обвинителни акта и около 900 постановени присъди за 2017 г. Дали става дума за тежки данъчни престъпления, извършени от организирани престъпни групи, където компетентността е на специализирания съд, или за по-дребни случаи.

"При този вид престъпления много често се използват подставени лица, тоест управителите на дружествата обикновено не са наясно с целия процес, свързан с укриване или извършване по веригата на всички действия, свързани с данъчното престъпление, а те се използват само като фиктивни автори на подписи под определени документи и много често действителният извършител остава скрит и много трудно наказателноправно може да бъде достигнато до него. Това е много трудно, но не е невъзможно. В същото време при този вид престъпления корупционният натиск, за който се говори в публичното пространство, може би е висок, така че самата мотивировка на разследващите да работят по такива случаи е трудна, защото те са подложени и на големи физически опасности, тъй като срещу тях има една организирана и много мощна престъпност", посочи съдия Калпакчиев.

Няма еднозначен отговор за условните присъди

Според него не може да се отговори еднозначно защо 2/3 от присъдите са условно осъждане, а не ефективен затвор.

"Причините могат да бъдат много и трябва да се види конкретно всеки един случай. Но така или иначе, възможно е преобладаващият случай на условни присъди да се дължи на това, че става дума за първи осъждания, за ниски наказания – до 3 г. включително лишаване от свобода, за неосъждани извършители, при които в крайна сметка прилагането на условното осъждане да е по-подходящо. Тоест, ниска степен на обществена опасност на самите извършители и на самите деяния, размерът на самите укрити данъци да е нисък и т. н. Но справедливостта иска да се каже, че може да се дължи и на несъответна на закона, неправилна дейност на съдилищата при определяне на наказанията", коментира Калпакчиев.

По думите му става дума за присъди, които вероятно са минали през инстанционен контрол – апелативен, върховен съд. "Дейността по уеднаквяване и коригиране на неправилна съдебна практиката, включително при определяне на наказанията, принадлежи на Върховния касационен съд. Ако ВКС, наблюдавайки приложението на закона по тези дела установи, че съдилищата несправедливо определят или занижават наказанията, има начин – чрез тълкувателна дейност, този проблем да бъде отстранен", обясни съдията.

Дали условните присъди стимулират точенето на данъци?

"Това само на пръв поглед изглежда така. Важна е т. нар. генерална превенция, тоест възпиращото действие на присъдите за останалите членове на обществото, но по-значимата според мен е личната превенция – конкретният извършител на всяко едно престъпление с оглед неговата обществена опасност, възраст, здравословно състояние и т. н. Трябва да се определи кое е подходящото наказание за него", смята съдия Калпакчиев.

В случая с варненската присъда става дума за малоимотно лице, което по всяка вероятност не е присвоило откратната от бюджета сума. Организаторът на престъпната група не е известно да е разследван или обвиняем.

"Има един общ проблем на разследващите в България – разследват се дребните извършители, където е по-лесно и се достигне до осъдителна присъда. Това им помага да отчетат положителна статистика, но усилията трябва да се концентрират в разследването на големите групи, там, където има големи щети за бюджета и където са организаторите, поръчителите на големите схеми. Това би действало превантивно", смята съдия Калин Калпакчиев по отношение на генералната превенция.

Важно е също присъствието на силна данъчна администрация, добре обучена, със силни гаранции за почтеност и интегритет на данъчните служители, които да извършват навременни данъчни проверки. Редно е те навреме да препятстват източването на ДДС, а не след години да се търсят отдавна отклонени от бюджета пари.

Според Калин Калпакчиев по отношение на по-дребните извършители не винаги влизането в затвора, особено предвид условията в българските затвори и това каква работа се извършва със затворниците, би имало смислен ефект, насочен към поправяне, превъзпитание на конкретната личност.

"Въпросът по отношение на условните присъди е сложен. Не бива да се подхожда към него грубо и елементарно, защото по този начин само подхранваме ниски страсти. Ние като общество по отношение на наказателната политика имаме по-първосигнални, по-примитивни нагласи, което се подхранва от водещите политици, които влияят върху общественото мнение", смята магистратът.

"Не един и двама специалисти по наказателно право твърдят, че от десетилетия се наблюдава подобно волунтаристко и популистко отношение към наказателното право за това да се счита, че при всеки един социален драматизъм трябва да се промени Наказателният кодекс, като се увеличи наказанието. Практиката и криминологията сочат еднозначно, че няма пряка зависимост, дори напротив – увеличаването на наказанията не води до намаляване на престъпността. Напротив – увеличаването на наказанията често води до увеличаване на престъпността. Липсата на социална реакция, на механизми, които да служат за предотвратяване на престъпленията, всъщност са причина за нарастващото чувство за несправедливост", смята Калин Калпакчиев.

По думите му у нас често, когато един извършител на престъпление бъде ефективно осъден в затвора, с него през тези години, в които лежи в затвора, почти нищо не се върши. Изследванията на броя на затворниците и това за какви престъпления те търпят наказания показват, че големият процент е на рецидивисти, тоест едни и същи хора в голяма степен вършат нови и нови престъпления и реакцията спрямо тях чрез въвеждането им в затвора не е ефективна.

"В България от много години практическата криминология и криминологични изследвания не съществуват. Това е голям проблем, защото се отразява на ниското качество на законодателството. Освен това, липсата на всякакви социални услуги, свързани със социализация, превъзпитание на затворниците води до неефективност на наказателната система. Много от хората, които вършат престъпления, са психично болни, бедни. Ако вкараш един човек в затвора, без изобщо да работиш с него по тези дефицити, които той има, е безсмислено – той лежи на издръжка на държавата, храни се, озлобява се, "обучава се" от по-опитните затворници и нищо добро в крайна сметка не се получава", твърди съдията.

Според него е погрешно да се счита, че условната присъда е леко наказание. "Напротив – в много случаи условната присъда е по-тежка от малката по размер присъда за ефективен затвор или от друг вид по-леко наказание, защото в рамките на изпитателния срок, който може да бъде от 3 до 5 г., това е дълъг период, в който осъденият, ако извърши друго умишлено престъпление, задължително се активира и първото наказание. Освен това, повторното извършване на престъпление може да доведе до по-тежка наказателна отговорност впоследствие. Има такива квалифицирани състави, предвиждащи по-тежки наказания. Приложението на условните присъди е широко разпространена практика в цял свят", казва магистратът. Според него разликата между България и развитите държави е, че там има работещи социални и превантивни програми за затворници, чрез които те променят живота си.

По отношение на въведената през 2000 г. възможност прокуратурата да сключва споразумения с обвиняемите, чрез които по-лесно се стига до осъдителни присъди, но наказанието се намалява, Калпакчиев смята, че по принцип това е работещ способ за разтоварване на съда и бързо приключване на делата. "Той обаче не е без ограничения. Приложението му е само в определени хипотези, например за определен кръг престъпления. Освен това, за да бъде сключено споразумението, трябва да бъдат възстановени или обезпечени имуществените вреди от него", обяснява магистратът.

Държавата не може учтиво да моли ДДС измамниците да спрат да източват бюджета

В последните години НАП се хвали, че разчита главно на доброволните способи да събира данъчните задължения. В миналото висши функционери на Министерството на финансите са се хвалили неофициално как събират на срещи големите данъкоплатци и искат от тях доброволно да увеличат данъците, които внасят в бюджета. Никога не е съобщавано обаче какви услуги са получавали в замяна отзивчивите предприемачи.

"Не мога да си представя как истинската ДДС престъпност може да се пребори с разговори, в които държавата учтиво ги моли да спрят да източват милиони от бюджета, с които захранват престъпните си структури и си купуват влияние", коментира източник, участвал в разследвания на ДДС схеми, пожелал анонимност.

По думите му данъчните и разследващите органи са длъжници на обществото, защото ДДС престъпленията могат да бъдат разследвани, ако има политическа воля това да се случва и се разботи съвместно в екипи от данъчни служители, "Икономическа полиция" и прокурори. Важно е екипите да имат доверие помежду си, защото и в НАП, и в прокуратурата има "пробити" служители, подвластни на различни влияния, а също и да се чувстват защитени от ръководствата на държавните структури, за които работят. По принцип НАП е голяма структура с хиляди данъчни служители, част от които вършат отдадено работата си и са склонни да сигнализират за нередности, ако вярват, че по сигналите им ще се работи. В България обаче те нямат защита в такива случаи и са уязвими за нерегламентирано разкриване на данъчно-осигурителна информация, за разлика от други развити държави, където сигнализиращите за нередности и корупция държавни служители - т. нар. whistleblowers, са защитени и в отделни случаи е допустимо да сигнализират дори медиите.

Според източника разследването на организираните ДДС измами не може да стане без полицейски методи. Обичайно става дума за измамници-предприемачи – бивши счетоводители, адвокати или финансово грамотни хора, които реално извършват измамните схеми в незаконни счетоводства и офиси със съответната компютърна техника, фалшиви фактури, печати и т. н. Клиенти на "услугата" по източване или спестяване на ДДС и други данъци нерядко са реални бизнесмени с истински фирми. При акция срещу подобна банда за точене на ДДС през 2011 г. разследващите откриха около 15 килограма кюлчета злато и монети.

Друга крупна мрежа бе разбита през 2010 г. в шумната акция "Недосегаемите" с основен организатор Владко Лазаринов Димитров, в хода на която бяха събрани няколко тона писмени доказателства. По акцията прокуратурата образува две дела – едното за организирана престъпна група, което приключи със споразумение с прокуратурата. Трима от уличените, включително Димитров, са се договорили с държавното обвинение за по 1-2 години затвор, а останалите получават условни присъди. Второто дело – за укриване на данъци и пране на пари, е прекратено с прокурорско постановление, а обвиняемите на практика са оправдани.

"Ако има резултати в противодействието на ДДС измамите, те се виждат от цялото общество по акциите и делата на разследващите органи. Важно е да има и други методи за превенция и доброволна събираемост, но борбата с организираната престъпност понякога трябва да се води лице в лице", твърди източникът.

Според официални данни на прокуратурата към средата на 2018 г., получени от движение "БОЕЦ" по Закона за достъп до информация, в последните близо 18 години, тоест от 2000 г. насам, държавното обвинение е сключило 2135 споразумения с лица, уличени в извършване на данъчни престъпления, в т. ч. свързани с ДДС.

Не е ясно дали престъпниците са възстановили източения данък в бюджета, както е по закон, нито как подобни практики се отразяват върху криминогенната обстановка у нас.

mediapool.bg