Държавата на КПКОНПИ и фалшивите новини

ГЕРБ ще криминализира фалшивите новини и ще наказва фалшивите новинари? Каква добра новина! Разпространението на Истината ще попадне във ведомството на Гешев, а това на Специализираната истина – в специализираните ведомства на Гешев.

Така ще се разрешат всички проблеми, защото прокуратурата ще се превърне от Господар на Истината за престъпленията в Господар на разпространението на Всяка истина. И Повелител на лицата, които имат право да я разпространяват.

За ролята на господарите на разпространението (независимо на какво) можем да съдим и по примера с разпространението на вестниците. Следващата крачка ще бъде регулирането на въпроса кой и кога може да пита за истината. И криминализирането на нарушенията. И ще настъпи период на стабилност на истината.

Защо новината е истински добра? Защото ще се установи по прокурорски път, че май разпространителите не са изкривили новините, а те са си криви от източника. И понеже ведомството на Гешев ще уведомява публиката за резултатите от дейността си, ще блесне истината за точно отразяване на произведена неистина. И ще се постави въпросът за отговорността на производителите на неистини, и особено на институционалните производители.

Под "институционални производители" разбирам такива, които по закон са длъжни да казват само истината, защото институцията, която представляват или олицетворяват, не може да функционира без нея. А под "изнасяне на истината" разбирам онова, което в правото се разбира като изнасяне на истина – задължение за оповестяване само на проверени факти, задължение за изчерпателност на всички проверени факти, включително неизгодните за институцията (забрана за премълчаване на факти) и задължение за неизнасяне на непроверени факти.

И тогава в ролята на институционални национални дезинформатори ще се явят всички членове на кабинета, които ръсят по медиите ангро разни изгодни измислици, представяйки ги с апломб за факти от действителността. Всички контролни институции, които твърдят в гръмки отчети изправност на контролираните субекти, а после – я банка фалира, я магистрала се разпадне, я публиката се обсипва с финансови корекции за "нередности" по къщи за гости и други европейски програми, я офшорки превзели енергийния пазар, я нещо друго, за което винаги плаща данъкоплатецът, а не контролните органи…

Най-сложно ще е положението на институционалните дезинформатори като КПКОНПИ (Комисията), които обективно са обречени да не могат да казват истината. Обречени са по закон. От една страна, защото трябва да установяват факти от ограничена база данни (достъпните им източници са неизчерпателни и малко на брой). Все пак, за разлика от социалистическата държава, която се провали в опита да контролира всяка стопанска активност, либералната държава не разполага по определение с всеобхватна система за регистриране и удостоверяване на всички факти от стопанския живот българските граждани на територията й, съответно на българските граждани извън границите й.

В официалните удостоверителни институции на държавата не може да се намери обективна информация за движението на парите в брой, за неподлежащите на регистрация по ДДС сделки или за тези, които по закон не подлежат на регистриране като форма за действителност. Какво да кажем за източниците на факти от миналото за банкова, застрахователна или осигурителна информация, когато сроковете за съхранение на документите са изтекли и липсва възможност за проверка на верността на такива факти?

Или за източниците на информация от други държави за сделки, цени и страни, дори когато те са били обект на местен фискален или данъчен интерес? Вижда се от пръв поглед, че КПКОНПИ борави с някаква неопределена, но във всички случаи неизчерпателна част от необходимата му информация и прави фактически изводи "на тъмно" (произволно), които представя пред публиката и съда като верни. От друга страна, и доказаните истински факти нямат за КПКОНПИ съществено значение, защото тя не е длъжна да ги приема за истински, дори когато са удостоверени от държавата.

Това се отнася изцяло за цените и условията на сделките, по които държавата не е страна, и за които административният орган може да извършва своеобразно "трансформиране" на истината с обратна сила, към момента на сключването на сделката, дори когато това е станало преди 10 или повече години. На трето място, за да са верни фактическите изводи на КПКОНПИ за резултата от съпоставяне на законни приходи с констатираните разходи, трябва да се определи "законността" на приходите, а това означава да са верни обуславящите правни изводи на Комисията.

Трябва този административен орган да приложи закон, който дефинира какво е "законен приход" или "приход от законен източник". Само че такъв закон няма. И това го е констатирал съдът още в решение № 97 по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, ГК, ІV-то гражданско отделение. Според това решение законът (никой закон!) не съдържа определение на ползваните от Закона за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ – отм.) правни понятия като "приходи", "доходи", "разходи", "законен източник на доходи" (съотношението със законен източник на приходи", "законен източник на финансиране" и "законен източник на средства"), "обогатяване", "източник на обогатяване", "разходи", "незаконно придобито имуществено право" (не имущество).

Да не говорим за абсолютната неопределеност на други любими на КПКОНПИ правни термини, като "граждански плод", "облаги от незаконно придобито имущество", "неустановен законен източник" (независимо на какво).

Каква е вероятността да отговарят на истината фактическите изводи на КПКОНПИ при тази ситуация? По моему "истината" попада изцяло в полето на случайността и обективно не може да е резултат на досъдебната дейност на КПКОНПИ. А тя е определяща и за съда, и за привлечените към конфискационна отговорност граждани и техните организации, и за отговорността на държавата за причинените им вреди, когато исковете на КПКОНПИ бъдат отхвърлени. А и за разходите, които държавата прахосва да имитира "противодействие на корупцията".

Каква е вероятността да отговарят на истината разтръбените успехи на КПКОНПИ и отчетените резултати в докладите на еврочиновниците по Механизма за сътрудничество и проверка? Също като тази за съвпадане на изводите им с действителността. Поради което според мен е абсолютно наложително да се направи пълна ревизия на дейността на КПКОНПИ (КОНПИ, КУИППД) от момента на създаването й през 2005 г. до настоящия момент, която да даде отговор на въпроси, като:

колко са уважените с влязло в сила решение изцяло искове на Комисията по всеки от отделните закони и колко са действително събраните суми – пари, осребрени и неосребрени имуществени права и придобити вземания – събрани и несъбрани, съответно каква част от тях са осребряеми или събираеми?;

каква е стойността на допуснатите обезпечения по молби за обезпечаване (кой знае защо наричани "иск" или "иск за обезпечаване") по всички допуснати обезпечения по всеки от трите закона и каква е стойността на отказаните обезпечения по всеки един от тези закони?;

каква е общата стойност на действително (ефективно) събраните пари и други имуществени права по всички влезли в сила съдебни решения и каква е общата стойност на отхвърлените искове за отнемане на имущество за този период?

Така ще можем да разберем най-после дали е фалшива новина разпространеното от медиите твърдение за събрани 2 милиарда лева, да установим къде са събрани, на какво основание са събрани – в докладите на Комисията максималната сума гравитира около 122 млн. лева за периода от 2006 до 2018 г. включително, и то "на хартия", а не ефективно. Ще можем да разберем и какво е съотношението на разходи и ползи от съществуването и дейността на тази Комисия в рамките на последните 14 години.

И ако е фалшива новина, кой е нейният автор и кой тъй усърдно я тиражира, за да въведе електората и чуждестранните наблюдатели в заблуждение.

mediapool.bg