Големият кьорфишек на Борисов за боклука

В типичния си стил премиерът Бойко Борисов нареди пред медиите на свои министри да проучат възможностите за временен мораториум върху вноса на боклук, който да бъде въведен още тази сряда. Повод за това стана активизацията на прокуратурата след поредица от медийни публикации за проблеми с вносни отпадъци с неясен произход и предназначение, съхранявани в нарушение на законовите изисквания.

Разбираемо, рециклиращата индустрия се възпротиви на идеята за всеобхватен мораториум. Шефката на парламентарната екокомисия и бивш министър на околната среда в предишния кабинет на ГЕРБ Ивелина Василева успокои, че преди да се вземе решението, трябват консултации с юристи и с Европейската комисия, тъй като част от отпадъците се разглеждат от Брюксел като суровина и забраната на вноса им у нас би било възпрепятстване на свободното движение на стоки. Освен това подобен ход би означавал да се блокира изпълнението на ангажиментите за рециклиране на отпадъци на държавите от Европейския съюз. Вносът и износът им принципно следват тези цели, но за съжаление у нас тоталната липса на контрол върху това какви точно отпадъци, с каква цел и за къде се внасят, изкриви представите за ползите от рециклирането и кръговата икономика. Брюксел надали ще разреши това, но има и други проблеми.

Защо за едни да има изключение, а други да са под ножа?

В събота премиерът обясни как ограничението няма да важи за текстилната индустрия, която внася дрехи втора употреба за рециклиране, за повторна продажба у нас или за реекспорт в други неевропейски държави. Избирателната забрана означава дискриминация на останалите рециклиращи бизнеси, които въртят обороти за милиарди и които няма да са щастливи от това, че за едни може да няма ограничение, а за други - не.

Cherchez la Ковачки

Представители на рециклиращата индустрия, с които Mediapool разговаря, посочиха един основен играч, около който се въртят съмнителни схеми с благословията на държавата. Става дума за енергийния бос Христо Ковачки и свързани с него електроцентрали, които нелегално горят боклук, внесен уж за рециклиране.

Само две от тези централи - "ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Сливен", имат официално разрешение да добавят отпадъци към въглищата за горене. Извършените досега проверки от регионалните екоинспекции в тези предприятия не са показали какви отпадъци и в какви обеми се горят, спазват ли се максималните количества.

Не се знае какви са емисиите на вредни вещества при комбинираните горива, за да се прецени основателни ли са аргументите на разрешителните им - че така се намалява замърсяването на въздуха и електроенергията се произвежда по високоефективен начин. За последното централите получават добавка в цената им и така печалбата става солидна – веднъж се икономисват въглища, втори път централата получава пари за да гори боклука, вместо той да се депонира и трети път – през цената на тока.

Mediapool е изискала от ТЕЦ "Бобов дол" документите за вноса на отпадъци за неговите нужди и разрешителните за горенето им, но данните все още не са предоставени.

Къде е контролът?

Регистърът на фирмите с разрешителни за извършване на дейности с отпадъци не е публичен, не се извършва адекватен контрол, няма яснота какво се случва на пазара и възможен ли е вносът на отпадъци за горене по заобиколния начин, твърдят фирми от рециклиращия бранш.

Така например се подменят кодовете на видовете внасяни за рециклиране отпадъци и не се проверява съдържанието на пратките. Или се декларира смес на отпадъци, която само при стриктна проверка на морфологичния състав на балите може да се установи каква е. Освен това общини от държави в ЕС предпочитат да изпълнят задължението си за намаляване депонираните отпадъци чрез предоставянето им на т.нар. брокери. По този начин те спестяват солидни суми за преработката на боклука на своя територия или в легални рециклиращи инсталации. Въпросните прекупвачи вземат парите, а отпадъците се оставят на терен или се смесват с други подобни пратки и отиват за нелегално горене, обясняват запознати със схемите.

Според Севдалин Спасов, председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, проблемът със заобикалящия правилата внос на отпадъци и тяхното използване може да се реши само със силна ангажираност на регионалните екоинспекции и кметовете. "Екоинспекциите да не се опитват да ловят по списък регистрираните и легалните фирми. Кметовете не може да не знаят какво се случва на територията на града им", коментира той. "Сегашното е безхаберие и незаинтересованост, примесени с корупция, може би", допълва Спасов пред Mediapool. По думите му държавата тотално е неглижирала рециклиращия бизнес.

Потокът от стари дрехи

Според данните на организацията, 14-те членуващи в нея фирми внасят в България около 35 хил. т текстил за рециклиране, отделно около 15 хил. т годишно внасят фирми, които не участват в тази организация. Около 20 хил. т идват от Германия, а останалите количества – от Дания, Норвегия, Холандия и Италия. Събраните у нас стари дрехи и обувки са едва 1800 тона през 2019 г., но с развитието на системите за тяхното събиране се очаква през 2020 г. обемите до достигнат 5 хил. т.

Проблемът е, че българските дрехи стават само за парцали за промишлени нужди и се предлагат на БДЖ, автосервизи и други предприятия, ползващи ги за почистване. Същото се отнася и за 10 процента от вносните текстилни отпадъци. Около 70 на сто от вносните стари дрехи пък се реекспортират за Русия, Пакистан, Африка и Латинска Америка, тъй като нямат шанс да бъда продадени като втора ръка у нас. По думите на Спасов около 7-8 на сто от старите дрехи отиват за изгаряне като част от т.нар. RDF гориво, но това са данните за легалните горивни инсталации на циментовите заводи в Девня и "Холсим", а 3 на сто се депонират.

Вероятно има внос на дрехи за нерегламентирано горене, но това се прави от фирми единаци, търсещи еднократна печалба, смята Спасов.

По думите му над 160 млн. лв. са годишните приходи на рециклиращата текстилна индустрия у нас, от които тя е платила 20 млн. лв. данъци и осигуровки. Магазинната мрежа се е свила до 2 хиляди обекта, но това е заради ръста на онлайн търговията с дрехи втора ръка и подобреното финансово

състояние на българите в последните години.

Удар по заводите за амбалаж

Ако се приеме забраната за внос и износ на отпадъци, най-потърпевши ще са българските преработвателни предприятия, които имат остра нужда от вторични суровини, за да гарантират производствата си. Сред тях са фабриките за буркани и бутилки на "Би Ей Глас" в София и Пловдив, заводът за стъклен амбалаж "Рубин" в Плевен", фабриката за хартиени опаковки "Велпа", "Сантикс", "Нова книжна фабрика", пазарджишката за велпапе и хартиени опаковки "Ди Ес Смит", производителите н анайлонови торбички от найлони втора употреба "Мегапорт", "Интегра Пластик" край Елин Пелин, ямболската "Екопласт Файбър" за преработка на пластмасови бутилки и други.

Във всички тези производствени мощности са инвестирани стотици милиони левове и голяма част от производството им се покрива от използването на вторични суровини, голяма част от които са внос, тъй като събраните в България отпадъци от хартиени, стъклени и пластмасови опаковки изобщо не са достатъчни за задоволяване на нуждите им.

Събираните у нас отпадъци от опаковки не стигат

Например стъкларските заводи внасят годишно по 120 хил. т стъклен трошляк, за да произвеждат амбалаж. Системите за разделно събиране на отпадъци в България могат да осигурят годишно едва около 60-70 хил. т стъкло за рециклиране, обясни прокуристът на организацията за оползотворяване на отпадъци от опаковки "Екобулпак" Георги Славчев пред Mediapool.

За заводите за преработка на хартия трябват 250 хил. т годишно, а през контейнерите могат да се осигурят едва между 60 и 80 хил. т и тяхното използване е под въпрос, тъй като често събираните разделно хартии са изцапани с мазнина и обработката им се затруднява или направо е невъзможна. Печатниците осигуряват от бракувани тиражи или от обрезки и така максималната събираемост на отпадъчна хартия у нас стига 100-150 хил. т.. Реално спирането на вноса на хартия за преработка ще създаде проблеми с намирането на суровина за дейността на редица предприятия.

Същото е положението и с пластмасата. България е сред най-големите преработватели на пластмаса, сочат данните на "Екобулпак". Капацитетът на българските мощности за рециклиране и повторно използване на пластмаса е 200 хил. т годишно, а от пусканите на българския пазар найлонови опаковки могат да се осигурят максимум 100 хил. т, обяснява Славчев.

По думите му проблем за рециклиращата пластмаса промишленост е това, че в последните години навлизат многослойните пластмаси. Те са много подходящи за удължаване срока на годност на продуктите, за запазването на техните качества, а също и са по-леки и намаляват транспортните разходи и изхвърляните при превоза въглеродни емисии. Но са трудни за рециклиране, тъй като съставът им е разнороден. Те са подходящи за горене, но при всички положения това трябва да става в подходящите инсталации с очистващи системи и под контрола на регионалните екоинспекции, казва Георги Славчев.

Цели за оползотворяване и депониране

Данни на оползотворяващата организация сочат, че за 2019 г. вносът на пластмаси е бил основно от Германия, заради спрения износ на този вид отпадъци към Китай, където до преди две години немските общини са изпращали пластмасовите си опаковки.

Реално вносът и износът на отпадъци позволява на страните от ЕС да изпълняват точно ангажиментите си за рециклиране и намаляване на депонираните отпадъци съгласно европейските директиви.

Българският бизнес също изнася хартиени и пластмасови опаковки в търсене на по-изгодни цени. Стъкло обаче не заминава зад граница, тъй като в близост до страната няма рециклиращи мощности и не е икономически изгодно, обяснява Славчев.

Най-големите пари в рециклиращата индустрия са във вноса на скрап от черни и цветни метали за голяма част от металургичните предприятия.

От Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) обаче смятат, че Борисов в крайна сметка няма да наложи обявената забрана, тъй като това противоречи на европейските разпоредби за свободно движение на стоки, а рециклируемите отпадъци се водят за такива, тъй като са суровина.

Ръст на енергопотреблението и СО2 емисиите при ограничение за вноса на скрап

"Ако се въведе такава забрана, това би означавало увеличение на първичния добив на суровини, което води след себе си увеличено потребление на електроенергия и допълнителни емисии въглероден двуокис, което противоречи на европейските цели за увеличаване на енергийната ефективност и намаляване влиянието върху климата", коментира Политими Паунова, председател на БАМИ, пред Mediapool.

"Стомана Индъстри" в Перник ще е сред потърпевшите металургични предприятия при евентуална забрана на вноса на отпадъци, сред които би трябвало да влязат и металните. Дружеството произвежда сурова стомана само от отпадъци. Около една четвърт от използвания в предприятието скрап е от внос и затруднения за суровината биха дошли в момент, в който дружеството има проблеми с водоснабядването си, заради водната криза в Перник.

Според данните на БАМИ през 2018 г. в България са внесени 166 хил. т скрап от черни метали, което е ръст от 67.7 хил. т (163.9%) спрямо предходната година. Този ръст компенсира намалените доставки от страната. Вторични черни метали традиционно се внасят от Румъния и Сърбия. За 2018 г. от там са внесени съответно 107 хил. и 39 хил. т. Малки количества има внесени от Русия, Гърция и Македония.

Внесените у нас като скрап цветни метали през 2018 г. са били 143.5 хил. т. Само предприятието "Аурубис" е внесло за преработка 41.8 хил. т от общо 64 хил. т внесени медни отпадъци.

Оловните отпадъци от чужбина са били 40.7 хил. т. Те са преработени в КЦМ Пловдив и от "Монбат" и "Ел Бат", където се рециклират акумулатори.

Над 18 хил. т отпадък от цинк е преработен у нас през 2018 г., което е с близо 2 хил. т повече спрямо година по-рано. Алуминиевите отпадъци дошли от чужбина са били 20.5 хил. т.

Площадките за черни и цветни метали могат да компенсират, но се ограничава пазарът

Въпреки съществуващите в страната мощности за преработка на вторични метални суровини, се изнасят известни количества отпадъци от черни и цветни метали. Алуминиевите отпадъци и медният скрап имат най-голям дял от износа. Алуминиевите отпадъци (над 82 %) се реализират в страните от ЕС. Най-големият износ на меден скрап е за Китай – 37 %, следват страните от ЕС, където се насочват 41.6 % от количествата, а в Турция отиват 17 %. Почти 100 % от износа на оловните отпадъци се реализира в Румъния, където български инвеститори имат мощности за тяхната преработка, сочат данните на БАМИ.

Металургичната промишленост не е толкова притеснена от забраната, защото у нас има огромна мрежа от площадки за събиране на отпадъци от черни и цветни метали. Оборотите на тези пунктове са около 2 млрд. лв. годишно, по данни на Асоциацията на рециклиращата индустрия. Инвестициите в бранша през последните 20-тина години възлизат на 1.3 млрд. евро. По информация на Българската асоциация по рециклиране преработените от тях отпадъци от черни и цветни метали са 940 хил. т годишно, от които 770 хил. т се изнасят в чужбина.

При мораториум върху износа на отпадъци тези количества могат да компенсират спрения внос на скрап, но това ограничава конкуренцията на бизнеса и търсенето па по-добри пазари и печалби.

Ето защо, ако заръката на премиера се осъществи без никакви предварителни разчети, консултации с бизнеса и с Европейската комисия, ще бъде ударена значителна част от българския бизнес с обороти за милиарди, със стотици милиони инвестиции само в последната една година и общо 17 хиляди заети служители.

Премиерът обаче е показал, че не носи на протести и бързо бие отбой за решенията си. Последният такъв случай е с намалението на тол таксите за автомобилните превозвачи до определените от тях размери, заради заплахата да не зареждат магазини и да не изпълняват автобусни превози. Предстои да се види дали няма да последва и отказ от мораториума върху вноса на отпадъци и как Борисов ще отиграе ситуацията.

Разбира се, ключов е въпросът дали прокуратурата и правителството ще разкрият точно кои фирми нарушават правилата и с чия благословия е станало това.

mediapool.bg