Кламер БГ - Новини: Вярно или не? Роман Василев: Няма незаконни СРС-та по делото "Цонев, Сантиров и Попов"

Вярно или не? Роман Василев: Няма незаконни СРС-та по делото "Цонев, Сантиров и Попов"

Анализи и Коментари

|
Четв, 14 Дек 2017г. 19:37ч.
Вярно или не? Роман Василев: Няма незаконни СРС-та по делото "Цонев, Сантиров и Попов"

"Не може да има масовост на подслушванията, защото когато има масовост на подслушванията, трябва да се извади една папчица и лист по лист да се каже къде имаме незаконно подслушване. И аз в тази връзка искам да ви кажа за тези две неистини, които се коментират, тъй като тази тема е много щекотлива за гражданите. Тя е щекотлива, защото специалните разузнавателни способи са законен повод за нарушаване на граждански права – дадени от съд, говорим за законен повод.

Едната неистина е, когато се коментира, че имаме нарушение при дадено специално разузнавателно средство от председател на Окръжен съд-Пловдив. Да, от председател на Окръжен съд-Пловдив има дадено разрешение, но то е дадено законно в рамките на действащото законодателство. А към онзи момент законът е: 174-и член, разрешение за ползване се дава предварително от председател на Окръжен съд. Точка по въпроса. Председател на Окръжния съд към онзи момент е бил настоящият главен прокурор и нищо незаконно в това нещо няма. И казвам – това е първата неистина. […]

Искане спрямо съдията (Петър) Сантиров е направено в Бургаския апелативен съд и е дадено от председателя на бургаския съд. В тази връзка искам да кажа – не е дадено от Софийския апелативен съд. Да, тука Бойко Рашков е прав, че не е дадено от софийския апелативен, но за да се иска от бургаския апелативен, имало е абсолютни основания. И екипът, който е работил, е стъпил на трайната практика на Върховен (касационен) съд, която е: промяната на местната подсъдност, нарушаването на местната подсъдност не е абсолютно процесуално нарушение за отмяна на съдебния акт. […] Това са двете неистини, които казва (Бойко Рашков), че има незаконно – няма незаконни подслушвания нито на съдията Сантиров, нито на разрешението, дадено в Пловдив."[class='center_orange' div]

Бившият заместник градски прокурор на София Роман Василев направи този пространен коментар пред сутрешния блок на бТВ в отговор на интервю на ръководителя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Бойко Рашков.

Бившият обвинител бе подразнен от припомнянето, че заради негови нарушения на Закона за специалните разузнавателни средства, направени по известното корупционно дело срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов, срещу България са заведени дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Роман Василев обаче не отрича само, че неговата работа по това разследване е станала повод за искове срещу страната ни – той отрича изобщо по делото някога да са били установявани незаконни СРС-та. Именно той бе наблюдаващ прокурор на въпросното досъдебно производство, но се наложи да си направи отвод в съдебната му фаза заради скандалната му реплика за "абсолютния престъпник", отправена към Цонев при ареста му във ВМА на 1 април 2010 г.

Всъщност, твърдението, че по делото "Цонев, Сантиров и Попов" има множество нарушения на процедурите по използване на СРС-та бе направено още на 29 октомври 2012 г. не от друг, а лично от съдия Иван Коев от Софийския градски съд (СГС), който разгледа казуса на първа инстанция.

"Съдът е констатирал множество нарушения на процедурата по искане и даване на разрешения за СРС. Тези нарушения, наред с множество други обстоятелства, са дали основания на съда да постанови оправдателни присъди", заяви магистратът тогава, веднага след като обяви решението си, според което тримата подсъдими бяха оправдани по всички обвинения.

Становището на съдия Коев бе затвърдено и в мотивите му по делото, публикувани от СГС в края на май 2013 г. в тях той подробно разглеждаше именно двете искания за СРС-та, коментирани и от Василев пред бТВ.

"Общото между двете групи искания – до председателите на Апелативен съд-Бургас и Окръжен съд-Пловдив – е, че изобщо не са били адресирани до компетентните да дадат разрешение за прилагане на СРС магистрати", посочваше съдията, аргументирайки защо смята резултатите от въпросните подслушвания за невалидни.

Доводите в първоинстанционното решение по казуса напълно бяха потвърдени и от Софийския апелативен съд (САС), който на 14 февруари 2014 г. на свой ред оправда Цонев, Сантиров и Попов. В решението си апелативните съдии Спас Иванчев, Милена Панева и Калинка Георгиева също подробно се спираха на извършените от Роман Василев нарушения.

Още повече, че те недвусмислено отбелязваха, че наред със заобикалянето на подсъдността, той дори е подвел тогавашния окръжен съдия на Пловдив Сотир Цацаров с невярната оперативна информация, че Тенчо Попов щял да извършва престъпление именно в този град и затова е необходимо разрешението да бъде издадено там.

"Неоспорим е фактът, че в искането, адресирано до председателя на Окръжен съд-Пловдив е бил изложен фалшив аргумент – "постъпила допълнителна информация, че Тенчо Попов се явява основен посредник за осъществяването на корупционната схема като поема ангажимент лично да получи средствата и да ги предостави на територията на Пловдив". От получените по делото в хода на първоинстанционното му разглеждане отговори от ДАНС и СДОТО става ясно, че такава информация в посочените служби не е постъпвала. Не фигурира и сред останалите материали по делото източник макар и на индикация за съществувала вероятност част от разследваните събития да се развият на територията на друго населено място, извън София, в т.ч. и на територията на Пловдив. Във връзка с възраженията в протеста, че е възможно зам.-градският прокурор да е разполагал с устна информация за такива обстоятелства следва да се отбележи, че чрез енигматични внушения не е възможно нито да бъде обяснен, нито да бъде оправдан фактът на пълното отсъствие на данни за това да е било възможно събитията или фрагменти от тях да се случат на територията на Пловдив. Евентуалното съществуване в нечии представи на факти, без да е ясна вероятната им основателност, не фигурира сред обстоятелствата по чл. 173, ал. 2 НПК", категоричен бе в мотивите си САС.

По този начин съдът, на практика, потвърди, че Роман Василев е изготвил документ с невярно съдържание, за което Mediapool неведнъж писа през годините, но ръководството на прокуратурата така и не намери за необходимо да го разследва.

Въпреки че извършеното от Василев бе признато дори от самия Цацаров. В качеството му на главен прокурор той заяви на 11 април 2013 г., че е бил "подведен" от тогавашния зам.-градски прокурор, уточнявайки, че "в случая нямах никаква възможност да проверя информацията".

За нарушенията на Роман Василев по делото "Цонев, Сантиров и Попов" говори официално още през 2011 г. тогавашният председател на парламентарната подкомисия за контрол на СРС-тата Христо Бисеров.

"Роман Василев подписва директно от свое име, на официална бланка на МВР, а под неговия подпис стои подписът на главния секретар на МВР Калин Георгиев. Разпореждането се изпълнява от СДОТО, прилагат се СРС, изготвят се веществени доказателствени средства, въз основа на които се повдига обвинение. Делото, разбира се, е от значителен обществен интерес, но това СРС е незаконно и няма как да послужи като доказателство", заяви тогава Бисеров.

Василев, и тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов, разбира се, отхвърлиха тези твърдения, уточнявайки лаконично, че "не отговарят на истината" и, че законовата процедура е била спазена. Месец по-късно обаче Mediapool публикува факсимиле от въпросния документ, в което ясно личеше подписът на Роман Василев, с който се разпорежда подслушване на Петър Сантиров и на основния свидетел по делото следовател Петьо Петров, който засне със скрита камера разговори, в които участват той самият, Сантиров и Тенчо Попов. Разпореждането бе разписано единствено от зам.-градския прокурор, като предвидените за парафиране от вътрешния министър и главния секретар на МВР места бяха празни.

Тогава обвинителят обясни, че въпросните две бланки с дата 17 март 2010 г. и час 15.45 всъщност имат уведомителен, а не разпоредителен характер и по тази причина не са подписани от Цветанов. По думите му тези документи били предназначени за СДОТО и удостоверявали, че подслушването на Сантиров и Петров, разпоредено ден по-рано от министъра, е било одобрено от съда.

"Такова разрешение от съда има и ние сме спазили 24-часовия законов срок. Проблемът е в бланката, която сме заимствали от разпореждането на министъра", коментира тогава Василев, добавяйки, че по тази причина записаният в бланките член 18 от ЗСРС, който урежда използването на СРС в условията на неотложност 24 часа преди да има разрешение от съда, е поправен на член 17.

Този текст гласи, че подслушването може да започне веднага след получаването на писмено разрешение от съда, за което "незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него заместник-министър на вътрешните работи, съответно председателят на ДАНС или писмено оправомощеният от него заместник-председател".

"Отново има случай, в който има разпореждане от некомпетентен, неуправомощен орган и съответно реализирано подслушване от служители на МВР на основата на незаконно разпореждане на некомпетентен орган. Отново има приложено разпореждане от министъра на вътрешните работи от 16 март 2010 г. То е по чл. 18 от ЗСРС, каквото правомощие министърът има (да разпореди СРС в условията на неотложност – бел.ред.). Но в него е записано, че се иска от зам.-градския прокурор Роман Василев на 16 март 2010 г. в 15.00 часа. Няма приложено писмено искане от прокурора Роман Василев до вътрешния министър за издаване на такова разпореждане и това е поредното нарушение", коментира по време на пледоарията си по делото на първа инстанция адвокатът на Цонев – Васил Василев.

Тогава той цитира ЗСРС, според чиято разпоредба в чл. 14, ал. 1 прокурорът, искащ подслушване, е длъжен да изпрати не само писмено, но и мотивирано искане до съда или вътрешния министър (когато става въпрос за спешни СРС-та – бел.ред.).

Междудругото точно по този повод Софийският граски съд поиска от МВР да обяви дали във връзка с това дело в министерството някога е постъпвало искане от Роман Василев за прилагане на СРС-та в условията на неотложност. Отговорът бе отрицателен, което бе изтълкувано от защитата на Цонев като доказателство, че уговарянето на подслушванията по случая между зам.-градския прокурор и Цветанов е ставало по телефона, което законът изобщо не допуска.

По време на същия процес срещу т.нар. "абсолютен престъпник" бе установен и друг притеснителен похват на зам.-градския обвинител. От разрешенията за подслушване, разписани от председателя на Бургаския апелативен съд Емилия Нашева и приложени по делото, ставаше ясно, че лично Роман Василев ги е подготвил, а съдебната шефка просто ги е парафирала.

"Същото е примерно сега по делото прокурорът Роман Василев да напише диспозитива и мотивите на присъдата (на Цонев, Сантиров и Попов – бел.ред.), да си сложи именцето и Вие (съдия Иван Коев – бел.ред.) само да се подпишете. Брутално нарушение на закона в случая, допуснато от съдията от Апелативен съд-Бургас, което тотално опорочава нейния съдебен акт. Ако някой го интересува, а аз съм сигурен, че не го интересува, тази съвместна дейност в такива съдебни актове трябва да се разследва. Няма да стане. Длъжен съм да го кажа пред Вас, защото такива нарушения са благодатната почва за този произвол, който и управляващите започнаха да си признават за използването на СРС. По този начин, по който е процедирано, прокурорът Роман Василев да пише съдебен акт с мотиви и диспозитив, а съдията да го подписва, са нарушени всички принципи на наказателния процес", възмущаваше адвокат Васил Василев по време на пледоарията си пред СГС през 2012 г.

На 3 февруари 2015 г. Върховният касационен съд (ВКС) окончателно оправда тримата подсъдими по делото, с което потвърди решенията и мотивите към тях на предходните две съдебни инстанции. А с това окончателно стана ясно, че Роман Василев несъмнено е нарушил нееднократно Закона за специалните разузнавателни средства като наблюдаващ прокурор в досъдебната фаза на процеса. Въпреки това той така и не стана обект на разследване, след като експресна проверка на прокуратурата заключи на 12 април 2013 г., че по време на разследването срещу Цонев, Сантиров и Попов, прокурорът е координирал всички свои действия с разследващия екип, както и с ръководството на прокуратурата (без да се конкретизира с кого -бел.ред.).

"Същият извод категорично може да се направи и по отношение на изготвянето, подписването и отправянето от Роман Василев, като наблюдаващ прокурор, на исканията за използване на специални разузнавателни средства спрямо Попов, Сантиров и Цонев", съобщи тогава държавното обвинение.

Само ден по-рано главният прокурор Сотир Цацаров бе направил изказване в диаметрално противоположна посока: "Две разпореждания на прокурор Роман Василев по делото срещу Цонев не съответстват на нито една от хипотезите на закона. Очевидно заобикалянето на подсъдността се прави и е възможна. Законът е заобиколен, категорично. С тези искания той е подвел мен. Написал е, че нещо ще се случи в Пловдив."

[div class='center_orange']Заключение:

Видно от решенията на трите съдебни инстанции по делото "Цонев, Сантиров и Попов", Роман Василев нееднократно е нарушил Закона за специалните разузнавателни средства, заради което и резултатите от използваните СРС-та по казуса така и не бяха признати за валидни. За незаконосъобразната му дейност като наблюдаващ прокурор по случая призна дори главният прокурор. Следователно твърдението на Василев, че "няма незаконни подслушвания нито на съдията Сантиров, нито на разрешението, дадено в Пловдив", е напълно невярно. Остава отворен въпросът обаче, защо бившият зам.-градски прокурор така и не бе привлечен към наказателна отговорност към действията си, а бе оставен необезпокоявано да напусне системата.[class='center_orange' div]

mediapool.bg