Вечното късо съединение в българската енергетика

В българската енергетика и дискутираните постоянно нейни реформи все нещо куца и буксува. Крайният резултат е, че са недоволни и потребителите, и бизнеса. Ситуацията устройва само онези, които печелят от запазването на статуквото.

По глобалните теми за модернизирането, конкурентността, поумняването и прочие новости в енергетиката у нас се коментира повърхностно и се прави малко, при това бавно и късно. Може би нямаше да се случва нищо, ако не беше Европейската комисия. Опълченската съпротива брани всъщност задкулисни бизнес интереси, политическите им покровители и продължаващата зависимост от руските доставки.

Кога Русия ще благоволи да свали цените

Дни преди края на февруари, когато изтича обявеният от "Булгаргаз" срок за договаряне намалението на цената на руския газ, официална информация няма. По неофициална информация "Газпром Експорт" продължава да мотае подписването на споразумението. То трябваше да е факт до 4 декември 2019 г. "Булгаргаз" обаче продължава да чака благоволението на руснаците да свалят цените си – нещо, което "Газпром" прие да стори под заплахата на ЕК да бъде глобен с милиарди евро заради злоупотреби в осем европейски държави. От всички тях само България не е предоговорила цените си, въпреки внесената през август 2019 г. претенция.

Дали с успокоението, че намалението трябва да се начисли със задна дата, или по друга причина, "Булгаргаз" още не смее да извади пред "Газпром" коза с арбитражната намеса на Брюксел за решаване на спора. А междувременно президентът Румен Радев реши да се възползва от момента, демонстрирайки загриженост пред руския си колега Владимир Путин за хода на преговорите по цената на газа. Енергийният министър Теменужка Петкова го смъмри, че само правителството е компетентното да води тази политики.

В същото време обаче от ведомството й не са съобщавали нито веднъж тя да е обсъждала този въпрос с руския си колега Александър Новак. Дори за разговорите между "Булгаргаз" и "Газпром Експорт" се разбира неофициално.

Българското държавно дружество си позволява да спомене нещо по темата крайно пестеливо, в съобщенията си за прогнозните цени на газа за съответното тримесечие. Последно газовият доставчик каза, че очаква "значителен спад" на руските цени, който е възможен още от март. Март идва, а прогнозите на "Булгаргаз" засега са само за поевтиняване с 2.52 на сто на суровината и то от 1 април, до малко под 43 лв/МВтч без ДДС и такси за пренос и достъп. За сравнение, на европейските борси природният газ се продава за около 11 евро/МВтч, но тази цена за България би била по-висока заради потенциалните такси за транспортирането му до страната.

Предприетите действия от страна на "Булгаргаз" за разнообразяване на доставките извън руските може и да осигуриха през 2019 г. около 500 млн. куб. м или 1/6 от годишното ни потребление, но е съмнителен ефектът им върху понижението в диапазона под 2 процента през миналите три тримесечия.

Държавната ТЕЦ ни е скъпа: дотация въпреки риска от санкция

От март 2019 г. енергийното министерство се опитва да получи разрешението на Брюксел за държавна помощ на ТЕЦ "Марица Изток 2" (МИ2) от 600 млн. лв. като преоформяне на дълг на въглищната централа към нейната компания майка – "Български енергиен холдинг" (БЕХ), в капитал.

"На 19 ноември е проведен последният телеконферентен разговор с експерти от ЕК, на който от тяхна страна са поставени допълнителни въпроси. Отговори от страна на Министерството на енергетиката са изпратени на 22 ноември 2019 г. Въпрос на преценка от страна на Комисията е кога ще отговорят по процедурата", заявиха от Министерството на енергетиката пред Mediapool по въпроса за държавната помощ за ТЕЦ МИ2.

Теменужка Петкова коментира пред журналисти в понеделник, че в Брюксел са внесени документите за исканата държавна помощ и бизнес планът на ТЕЦ "Марица Изток 2" и се чака отговор.

"България все още не е уведомила формално за изпълнението на тази мярка и следователно Европейската комисия не е приела решение по въпроса", заявиха обаче от Европейската комисия в отговор на въпроси на Mediapool.

От което става ясно, че нотификация на дотацията за държавното дружество няма да има до 29 февруари, когато пък изтича крайният срок, даден от Народното събрание на Петкова да предприеме действия за финансовото оздравяване на ТЕЦ МИ2.

Министърът каза, че не може да не се съобрази с решението на парламента, което означава, че вероятно БЕХ ще пристъпи към вдигане на капитала на централата без позволението на Брюксел, което автоматично превръща финансовата инжекция в незаконна държавна помощ. Заради нея ЕК може да започне наказателна процедура срещу страната ни, но това ще стане факт след време.

По информация на Mediapool от Брюксел не са съгласни с тази формална парична инжекция, защото реално тя не подобрява финансовото състояние на държавната ТЕЦ. Средствата отдавна са изхарчени за парникови квоти за дейността на електроцентралата, каквито от 2017 г. купува БЕХ. И през сегашната 2020 г. тази политика ще продължи.

"БЕХ ще закупи квотите като ще ги осчетоводи като задължение за ТЕЦ "Марица изток 2". Не е определен ресурс, тъй като се търси възможност за закупуване на квотите за парникови газове по най-добри цени", заявиха от енергийното ведомство пред Mediapool.

През 2018 г. БЕХ изхарчи 324 млн. лв. за парникови квоти за въглищната си централа. С парите, отпуснати предишните две години за същото, сумата достига въпросните 600 млн. лв., които БЕХ смята да преоформи като капитал. Колко средства е дал холдингът за въглеродните емисии през 2019 г. все още не е ясно, но сумата вероятно ще е над похарченото за 2018 г., защото квотите достигнаха 25 евро за тон.

Тоест, ТЕЦ МИ2 продължава да затъва финансово, което ЕК настоява да се спре.

Точно за да осигури допълнително приходи в централата си, държавата иска от Брюксел да одобри и механизъм за разпределяне на капацитет за българските производители на електроенергия. Това е призната в редица европейски държави финансова помощ, но България я заяви пред Брюксел едва в края на 2019 г. А това бе всъщност крайният срок, в който държавата трябваше да е получила одобрението и да е провела търговете за разпределяне на капацитетите, за да може да прилага тази мярка ефективно и възможно най-дълго – до края на 2030 г. Това обаче би нарушило интересите при разпределянето на студения резерв, чийто основен пай в последните две години се разпределя между електроцентралите, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, и ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган.

Сега България дори да получи евентуално разрешение за подобни субсидии, ще може да ги дава само до края на 2025 г. След това централите ще трябва да оцеляват самостоятелно на напълно свободния пазар за електроенергия. Така държавата няма да може например да защитава своята въглищна централа като й определя повече квоти за регулирания пазар за бита и дребния бизнес. Преди дни Петкова каза, че ТЕЦ МИ2 ще има шанс да излезе на европейските пазари, което обаче е силно съмнително при разходите и високите цени, които има.

На фона на късното внасяне на нотификацията за механизма за капацитет, обоснована с документи и анализи, оставащи тайна (заради чувствителна търговска информация), става ясно, че по темата има различни трактовки от страна на българското енергийно министерство и Еврокомисията.

От ведомството заявиха пред Mediapool, че е "образувана преписка в Европейската комисия, проведени са технически срещи и е предоставена цялата необходима информация".

"В тази връзка е изготвена и е предоставена на Европейската комисия Пътна карта за пазарни реформи с поети конкретни ангажименти", допълват от министерството.

Пълният анализ за адекватността на енергийната система и пазара ни и предлаганите мерки за решаване на проблемите били изпратени през декември 2019 г. до ЕК.

"Официално единствено можем да кажем, че Комисията е в контакт с българските власти", заявиха от Брюксел пред Mediapool.

Според източници, запознати с темата, обаче България все още не е докладвала официално мерки, по които ЕК да даде оценка на механизма за капацитет съгласно правилата за държавна помощ.

Възможно е обтекаемата позиция на ЕК да се дължи на изчакването й да види какво ще се случи с поетия в пътната карта ангажимент за старт на освобождаването на цените на електроенергията у нас още от юли 2020 г. Планът за първата стъпка към либерализацията бе представен пред депутатите във вторник. С нея на свободния пазар се пращат 58 хил. абоната, без право да се върнат при защитените от държавата по-ниски цени на тока. Управляващите отрекоха това да се прави под натиск на ЕК, а министър Петкова неколкократно повтори, че тази реформа е трябвало да се случи далеч назад във времето. Стана ясно обаче, че именно освобождаването на цените на тока е изричното условие на ЕК за въвеждането на механизма за капацитет.

Да се снишим

Обявената първа "щадяща" стъпка за либерализацията обаче надали е очакваният от ЕК твърд ангажимент. Ясно е, че година преди парламентарните и президентските избори, управляващите не биха искали да бъдат свързвани с особено чувствителната тема за поскъпване на тока. По тази логика обаче, правилният момент няма да дойде никога, особено при липсата на достъпни за гражданите разяснения по темата.

Въпросът е колко дълго може да продължава това имитиране на реформи в енергетиката ни, която остава обременена от неефективни производства, от подаряван на избрани електроцентрали студен резерв, при който те вземат пари само защото ги има, и непрестанни съмнения за манипулации на търговете на борсата за ток.

България продължава да пропуска реални възможности да преструктурира и оздрави енергетиката си, да осигури пазарни цени на енергийните си ресурси и да се освободи от зависимостта си за енергийните доставки.

mediapool.bg