Венецуелският петролен пъзел

През последните дни, Венецуела привлича фокуса на внимание на обществеността у нас. Почти няма човек да не знае, че държавата, която притежава най-големите доказани световни петролни запаси, е раздирана от политически и икономически кризи, които създадоха недостиг на храни, лекарства и други нужни стоки.

Предизвикаха свръхинфлация, измерена в хиляди проценти и драстично намаляване добивите на петрол.

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп, която наложи санкции на правителството на Николас Мадуро, преди това предупреди американските рафинерии от потенциала за разширяването на санкциите срещу доставките на суров венецуелски петрол и ги посъветва да търсят други източници.

Не е изненадващо, че потенциално най-силно засегната е "Ситго Петролуем" (Citgo Petroleum), рафиниращата група на "Петролеус де Венецуела" (Petroleos de Venezuela SA, известна като PDVSA) .

"Ситго" е американска компания, контролирана от PDVSA от 1990 г. насам, имаща над 3000 служители в Съединените щати, включително около 800 в Хюстън, и приблизителна стойност от 7 милиарда долара. Това е един от малкото постоянни източници на парични средства за правителството на Мадуро, тъй като петролната индустрия на страната е в изключително лошо състояние и срината икономика.

Според "ДжейПи Морган" (JP Morgan), Венецуела вече е задлъжняла с 63 милиарда долара. Страната има над 37 милиарда долара неизплатени облигации. Венецуела и националната петролна компания са пред прага на почти 8 милиарда долара лихвени плащания. Само

PDVSA е заявила, че дължи 24.7 милиарда долара на облигационерите. Единствените плащания, които страната продължава да прави, са едни 3 милиарда долара за облигации на PDVSA и то защото тези заеми са обезпечени с активи на "Ситго" и Венецуела може да изгуби самата компания.

Когато "Петролеус де Венецуела"

става единствен собственик на "Ситго Петролеум" през 1990 г., държавната петролна компания е сред най-големите и най-печеливши енергийни компании в света, гордостта на стабилна Венецуела, с дългогодишна демокрация. С настъпването на войната в Персийския залив, PDVSA се рекламира като надежден доставчик на петрол на фона на размириците в Близкия изток. Увеличава добивите си на суров петрол, за да отговори на търсенето, тъй като ембаргото върху петрола на Ирак и Кувейт е със сериозен отпечатък върху глобалните запаси.

Почти три десетилетия по-късно Венецуела и PDVSA са в развалини, добивът на петрол и приходите им бързо намаляват на фона на корупцията и лошото управление, започнали по време на социалистическия режим на покойния Уго Чавес. Бъдещето на "Ситго" продължава да бъде пазено в равновесие, тъй като международните кредитори маневрират в опитите си да приберат някакви активи на PDVSA,

може би най-ценният от които е базираната в Хюстън компания, за да си възстановят загубите.

Залогът е не само оцеляването на "Ситго", но и около 4000 работни места в САЩ, включително 800 в Хюстън, чиито местни власти предоставиха през 2004 г.

пакет от 20 милиона долара стимули и нисколихвени заеми, за да привлекат компанията, базирана преди това в Оклахома. В крайна сметка не малко анализатори очакват "Ситго" и трите й рафинерии в САЩ да бъдат продадени - може би на парчета – за да задоволят милиардите долари в искове срещу PDVSA и правителството на Венецуела.

Компанията разполага и с 5500 бензиностанции в цялата страна, включително около 160 в Хюстън, както и с няколко тръбопровода и складови терминали.

Американското правителство се опитва да премахне Мадуро със санкции. На 28 януари американската администрация излиза с прессъобщение, че е наредено на "Ситго" да пренасочи плащания по дневните доставки от 500 000 барела на венецуелски суров нефт, внесени в Съединените щати, в сметка, до която Мадуро няма достъп. Два дни по-късно пък съветникът по националната сигурност на Белия дом Джон Болтън се среща с изпълнителния екип на "Ситго", заявявайки им, че САЩ работят в посока предотвратяване паричните потоци от ресурсите на Венецуела, за да не могат да бъдат "откраднати от Мадуро и неговите приятели“.

Производството на суров петрол във Венецуела и вносът на САЩ от там

"Венецуела вероятно ще загуби контрол над "Ситго", каза

пред агенция Блумбърг Франсиско Родригес, главен икономист на инвестиционната банка "Торино Капитал" в Ню Йорк.

Логичният въпросът е дали ще се случи сега?

"Ситго" е поставена в центъра на вниманието и по случай, иницииран от "Кристаллекс" (Crystallex), малка минна компания, която от години търси компенсация за златна мина, конфискувана от венецуелското правителство през 2011 г. Компанията през 2016 г. печели арбитражно дело с иск от 1.2 милиарда долара срещу Венецуела, плюс приблизително 200 милиона долара от лихви

след което дружеството се обръща към американските съдилища, за да изпълнят решението.

"Кристаллекс"

обаче не е първата по ред компания за плащане. Малко над 50% от акциите на компанията майка на "Ситго" са заложени като обезпечение по облигациите на PDVSA за 2.5 милиарда долара. Останалата част от акциите е обезпечение за заем от 1.5 млрд. долара от руския петролен гигант "Роснефт".

Колко струва "Ситго" остава източник на спекулации. Редица финансови анализатори фиксират стойността й между около 4 и 8 милиарда долара, на без дълговете на компанията.

Според енергийния отдел на "Ситго", компанията е

внесла в САЩ около 56 милиона барела венецуелски суров петрол през първите 10 месеца на 2018 г.

"Валеро Енерджи" (Valero Energy), компания от Сан Антонио, не изостава далеч от "Ситго", която е внесла близо 55 милиона барела венецуелски суров петрол за същия период на 2018 година.

Без съмнение, санкциите срещу Венецуела ще направят по-трудно за рафинериите в САЩ да получават нужната им суровина. Доставките от други източници в региона на тежък суров петрол също се свиват. В Канада провинциалното правителство на Алберта намалява добивите, за да вдигне цените. Държавната петролна компания "Пемекс" (Pemex) в Мексико също намалява добивите на този тип нефт поради естествения спад в големите петролни полета и намаляването на бюджета през последните години.

Комбинацията от санкции срещу Иран, намаляването на количествата петрол, идващи от Мексико и съкращенията в добивите на канадски тежък петрол ще превърнат американските санкции срещу Венецуела със силно значение за самите САЩ.

Голяма загриженост на САЩ обаче си остава това, че търг за "Ситго", породен от PDVSA или Венецуела, ще постави рафинерията в ръцете на руската държавна петролна компания "Роснефт", която вече притежава 49.9% дял в "Ситго" като обезпечение за 1.5 милиарда долара. заем.

Със сигурност "Роснефт“ не е в списъка на американската администрация за коледни картички!?

Мнозина са вярващите, че САЩ ще се намесят, за да блокират възможността "Ситго" да попадне в ръцете на главния изпълнителен директор на "Роснефт“ Игор Сечин, а впоследствие и в ръцете на руския президент Владимир Путин.

mediapool.bg