ЕП иска още по-голям СО2 спад и край на субсидиите за въглища до 2025 г.

Евродепутатите вдигнаха летвата относно намеренията за намаляване на парниковите емисии в Европейския съюз и призоваха за по-високи цели и свиването им с 60 процента до 2030 г. спрямо нивата от 1990 т., съобщиха от Европарламента.

Също така се предлага ЕС и държавите членки да прекратят всички преки и косвени субсидии за изкопаеми горива най-късно до 31 декември 2025 г., като същевременно продължат усилията за борба с енергийната бедност.

В сряда ЕП прие мандата за преговори по законодателството на ЕС в областта на климата, което се стреми до постигне климатичен неутралитет до 2050 г. Т. нар. Зелена сделка на Еврокомисията заложи намаляване на емисиите до 2030 г. с 40%, но неотдавна председателят й Урсула фон дер Лайен ревизира тази цел и я увеличи до 55 на сто при представянето на самото законодателство по темата.

Сега евродепутатите смятат, трябва увеличаване на националните цели по икономически ефективен и справедлив начин.

Какви ще са те за България към момента не е ясно. Сегашното правителство упорито повтаря, че въглищните централи в страната ще продължат да работят до 2030 г,, но при новите цели и ограничаване на хоризонта на субсидиите за отрасъла до 2025 г. това става невъзможно.

ЕП смята, че всяка страна членка трябва да стане климатично неутрална до 2050 г., а след това ЕС да постигне "отрицателни емисии". За да стане това обаче трябва достатъчно финансиране, призоваха евродепутатите.

Те искат комисията да предложи до 31 май 2023 г., чрез обикновената процедура за вземане на решения, "траектория" на постигането на въглероден неутралитет до 2050 г. на равнище ЕС. Тя трябва да вземе предвид общите оставащи емисии на парникови газове в ЕС до 2050 г., за да се ограничи повишаването на температурата в съответствие с Парижкото споразумение. "Траекторията" ще се преразглежда след всеки глобален преглед на състоянието на климата.

Евродепутатите искат също така да бъде създаден Европейски съвет по изменението на климата - независим научен орган, който да наблюдава последователността на политиката и напредъка към постигането на целите.

"Приемането на доклада изпраща ясно послание до Комисията и Съвета в светлината на предстоящите преговори. Очакваме всички държави членки да постигнат неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и се нуждаем от силни междинни цели за 2030 г. и 2040 г., за да може ЕС да постигне крайната цел", коментира след гласуването докладчикът на Парламента Юте Гутеланд (С&Д, Швеция).

Европарламентът е готов да започне преговори с държавите членки, след като Съветът постигне съгласие за обща позиция.

mediapool.bg