Кламер БГ - Новини: ЕК сваля драстично нормата за прашен въздух, ще се обезщетяват заболелите

ЕК сваля драстично нормата за прашен въздух, ще се обезщетяват заболелите

Greenpool

|
Ср, 26 Окт 2022г. 16:18ч.
ЕК сваля драстично нормата за прашен въздух, ще се обезщетяват заболелите

ЕК сваля драстично нормата за прашен въздух,</p>
<p>ще се обезщетяват заболелите

Европейската комисия представи в сряда актуализация на директивите за качеството на атмосферния въздух, чиято последна редакция е от 2008 г., а междувременно има анализи сочат, че оценки последиците от замърсяването на въздуха струват на обществото общо 231—853 милиарда евро годишно, включително 8 милиарда евро само поради пропуснати работни дни. Икономиката на ЕС също е пряко засегната, като стойността на щетите за сградите, екосистемите, добивите от земеделски културите и горите възлиза на десетки милиарди евро.

Затова предложенията на Брюксел са годишната пределно допустима стойност за фини прахови частици (ФПЧ2.5) да бъде намалена с повече от 50 % през 2030 г. - от сегашните 25 мг/куб. м на 10 мг/куб. м. Това ще са междинните стандарти на ЕС за качество на въздуха за 2030 г., които ще са по-тясно съгласувани с препоръките на СЗО. Същевременно ЕС ще поеме по пътя към постигане на нулево замърсяване на въздуха най-късно до 2050 г. в синергия с усилията за неутралност по отношение на климата, посочва се в съобщението на Еврокомисията.

Според цитирани в него данни около 300 000 годишно са случаите на преждевременна смърт заради мръсния въздух, отделно има значителен брой случаи на незаразни болести, като астма, сърдечносъдови проблеми и рак на белите дробове.

Замърсяването на въздуха продължава да е на първо място сред свързаните с околната среда причини за преждевременна смърт в ЕС. В това отношение най-вредните замърсители са праховите частици, азотният диоксид и озонът.

България е сред страните, които и към момента не постигат нормите за качество на въздуха и редовно е критикувана за това в доклади на Еврокомисията. През май 2022 г бе осъдена от Съда на ЕС заради превишаване на серния двуокис във въздуха, основно заради замърсяванията в района на Гълъбово, където работи една от въглищните централи на бизнесмена Христо Ковачки. Пет години преди това България бе осъдена за системно и постоянно превишаване на дневните и годишните норми на замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ10) на територията на цялата страна.

Мръсният въздух води не само до здравословни проблеми, но също така застрашава околната среда чрез подкиселяване, еутрофикация и висока концентрация на озон, които водят до увреждане на горите, екосистемите и културите. Днес еутрофикацията е над критичните нива в две трети от екосистемите в целия ЕС, отбелязват от Брюксел.

Отчита се ефектът на настоящите директиви, които са довели до намаляване замърсяването на въздуха и спрямо 90-те години на миналия век случаите на преждевременна смърт, причинена от мръсния въздух са намалели с около 70%. Въпреки това въздухът в Европа все още е твърде замърсен, заявяват от ЕК.

Чрез преразглеждането на директивите за качеството на въздуха ще се гарантира, че хората, страдащи от здравословни проблеми вследствие на замърсяване на въздуха, ще имат право на обезщетение в случай на нарушение на правилата на ЕС за качеството на въздуха. Те също така ще имат право да бъдат представлявани от неправителствени организации в рамките на колективни искове за обезщетение за вреди. Чрез предложението ще се осигури и по-голяма яснота относно достъпа до правосъдие, ефективните санкции и подобряването на публичната информация относно качеството на въздуха, обясняват от ЕК.

Сегашните две директиви за качеството на въздуха ще бъдат обединени в една, която ще определя стандартите за качество на въздуха, а мерките за постигането им са отговорност на държавите членки на Евросъюза.

Разходите за постигане на новите стандарти се очаква да останат доста под 0.1 % от БВП, а ползите за икономиката и обществото да надвишат най-малко седемкратно разходите, сочат разчетите на Брюксел. Очаква се промишленото производство и растителната продукция да се увеличат, а разходите за спазване на новите стандарти да намалеят с течение на времето.

Според оценки, към 2030 г. общите брутни ползи за обществото ще бъдат в размер на 42-121 милиарда евро годишно, докато общите разходи за мерки и свързаните с тях административни разходи ще възлизат на 5.7 милиарда евро годишно.

Новите изисквания ще подпомогнат конкурентоспособността на икономиката на ЕС, например чрез намаляване на разходите за здравеопазване, на загубата на работни дни и на щетите за земеделските култури, горите и сградите. Освен това по-чистият въздух ще допринесе за превръщането на европейските градове в по-привлекателни места за живот и бизнес, отбелязват ползите от затягането на изискванията за качеството на въздуха от ЕК.

mediapool.bg