Биоразнообразието в ЕС продължава да се влошава въпреки мерките

Предприетите мерки за опазване на биоразнообразието в Европейския съюз не дават резултат и то продължава да се влошава с бързи темпове, сочи нов доклад за състоянието на природата в ЕС, публикуван от Европейската агенция за околната среда и цитиран от Глобалния екофонд във вторник.

Според документа Европа е далеч от изпълнението на основните цели, заложени в Стратегията за биоразнообразието до 2020 г., а крайният срок наближава. Причините за срива на европейското биоразнообразие са неустойчивото земеделие, горското стопанство, разрастването на градовете и повсеместното замърсяване, сочи докладът.

В него има тревожни констатации за загубата на видове, а влошаването се ускорява спрамо данните от преди пет години. Днес 81% от местообитанията са със статус "в лошо състояние", като повече от 1/3 продължават да се влошават. Също толкова обезпокоителна е и ситуацията с видовете: 60% от тях имат статус "в лошо състояние", а едва 6% показват тенденция към подобряване. Проучването сочи, че най-лошо е положението с рибите, като 38% от тях са с "лош" природозащитен статус, а състоянието на половината от видовете риби и земноводни продължава да се влошава.

Най-застрашени са есетровите риби, но последните размножаващи се есетрови популации в Европейския съюз са се съхранили в долното течение на Дунав – на границата между България и Румъния, както и в Черно море. През 2014 и 2015 г. WWF стана първата природозащитна организация, която извърши зарибяване на Дунав, като пусна в басейна на реката 50 000 есетрови риби от вида чига. Оттогава насам WWF извършва регулярни зарибявания на Дунав, целящи да опазят вида от изчезване.

"От твърде дълго време свръх уловът, съпътсващият улов и разрушителните методи за добив се посочват като движеща сила зад влошаването на водната среда. Ключът към възстановяването на морското биоразнообразие остават защитените територии, които предлагат убежища на застрашените видове", смята Александър Корнет от офиса на WWF за Европейски политики. Според него е наложително ЕС и държавите-членки да осигурят ефективна защита за поне 30 % от моретата в ЕС.

Европейската агенция по околна среда призовава страните членки да осигурят достатъчно финансов и човешки ресурс за ефективна защита на природата. На ниво ЕС агенцията призовава за превръщането на Общата селскостопанска политика и Общата политика в областта на рибарството в ефективни инструменти за защита на биологичното разнообразие.

"България носи сериозна отговорност за непостигането на целите, заложени в Стратегията за биоразнообразието 2020. Това ясно личи от двете хоризонтални наказателни процедури срещу страната ни", коментира Добромир Добринов, експерт по природозащитно законодателство във WWF България. "Първата процедура е за непровеждане на оценки за степента на въздействие на планове и проекти, оказващи значителни отрицателни въздействия върху зоните от мрежата "Натура 2000". А втората – за необявяване на защитени зони по директивата за хабитатите с адекватни консервационни цели и мерки за защитата на намиращите се там видове и местообитания", допълва той.

С оглед неспазването на крайния срок за 2020 г., Европейската комисия наскоро представи стратегия за биологично разнообразие до 2030 г. с амбициозни цели за опазване и възстановяване на природата. Според експертите тя все още може да доведе до промяна в състоянието на околната среда, но само ако държавите-членки застанат зад нея и се съсредоточат върху пълното прилагане на всички необходими мерки.

mediapool.bg