„Наутилус” – новият етап от подводната война

На 21 януари 1954 в корабостроителницата в Гротон (САЩ) е пусната на вода първата в света атомна подводница „Наутилус”. Този кораб преобърна предишните представи за подводна война, но в променилия се свят атомните подводници така и не се наложи да започват тази война, за която бяха създадени. Своята роля в това изигра и Съветският съюз, който веднага се включи в атомната подводна надпревара.

Инициатор на създаването на първата атомна подводница става Хаймън Риковър, един от най-известните американски военни инженери. Строителството на подводницата започна през лятото на 1952 г. На 21 януари 1954 г. тя е пусната на вода, а на 30 септември същата година е предадена на флота. На 17 януари 1955 г., се състои първото в историята излизане на подводница на ядрената енергия в морето.

Основният недостатък на подводницата е, че тя е много шумна – реакторът и парните турбини вдигат много повече шум от подводните двигатели на дизеловите подводници. Този недостатък е бил поправен при следващото поколение подводници – от края на 50-те години до наши дни ниското ниво на шум е приоритет за американския флот.

В СССР, строителството на първата съветската ядрена подводница К-3 започва през септември 1955 година. Тя е пусната на вода на 9-ти октомври 1957 г., а първият й изход в морето се състои на 4-ти юли 1958 г. Първоначалното изоставане от Военноморските сили на САЩ в числеността на атомния флот е било преодоляно още в началото на 70-те години.

В този момент атомните си подводници също строят на Великобритания, Франция, подобни работи води Китай, но лидерите на гонката са САЩ и СССР. При това, Съветският съюз е по-напред не само в количествено отношение. Отстъпвайки на САЩ по възможности на оборудване и ниско ниво на шум, съветските подводници, по принцип, имат по-голяма скорост, дълбочина на потапяне, носели са по-мощно и разнообразно въоръжение. Последният фактор до голяма степен се дължи на стратегическия баланс на силите – на подводниците е било заложено като основно звено в борбата със самолетоносачите на ВМС на САЩ. Главната сила са носителите на балистични ракети.

Днес руския атомен подводен флот все още е един от най-важните елементи на стратегическата отбрана. В структурата на Военноморския флот отбраната трябва да се осъществява не само чрез разработване на стратегически ракетоносци, но и чрез използването многоцелеви подводници – носители на крилати ракети с голяма далекобойност.

Първата подводница от този тип – K-329 „Северодвинск” – влезе в състава на флота в края на 2013 година. Нейното въоръжение – 10 торпеда и до 32 крилати ракети в 8 универсални стартови установки – позволява да бъдат поразявани както подводници, така и надводни кораби, както и да се нанесе удар по наземни цели на голямо разстояние от брега. Подобни подводници е много по-лесно да се използват в локални конфликти, а в същото време те са прекрасно оръжие за глобална ядрена война – война, за предотвратяването на която са били създадени.

Иля Крамник, “Гласът на Русия”

Maritime.bg – ВМС / Свят