Кламер БГ - Новини: Развалянето на договорите е шанс за по-честни отношения
Интервюта
ВРЕМЕТО
Зареждане

Развалянето на договорите е шанс за по-честни отношения

Интервюта

|
Четв, 23 Авг 2018г. 15:50ч.
Развалянето на договорите е шанс за по-честни отношения

Г-н Владимиров, трябва ли да бъдат прекратени предсрочно договорите за купуване на тока от двете т.нар. американски електроцентрали?

Предвид факта, че тези договори ощетяват страната вече едно десетилетие, ако може да се минимизират загубите от една откровено казано корупционна сделка, сключена в края на 1990-те години, това ще бъде добре както за НЕК, така и за енергийния пазар. В момента се получава дисбаланс - на регулирания пазар се продава скъпата енергия, а на свободния - евтината, но ликвидността не е достатъчно голяма. Така се получават пикове и спадове на борсата, от които са ощетени както търговците на енергия, така и големите предприятия.

Тоест, според вас, при разваляне на договорите

с американските ТЕЦ цената на тока, ако не бъде понижена, поне ще задържи ръста си?

Да. Дори бих казал, че може да се намали тежестта върху потребителите от таксата задължение към обществото. Нека не забравяме, че около една трета от тази допълнителна част от цената на тока се образува от договорите на двете американски ТЕЦ. Ако две трети се падат на ВЕИ, другите са за двете централи.

Но от друга страна трябва да се извадят накуп сериозни компенсации за двете компании заради предсрочното прекратяване на договорите и направените инвестиции в мощностите. Като се сложат на кантар двете действия и несигурността на пазара, не е ли рисково?

Проблемът е подобен на този с фиксираните цени за потребителите. По-добре е по принцип да се субсидира с директни трансфери, вместо да се изкривява цената, което променя цялата конюнктура на пазара – както начините на потребление, така и инвестициите на компаниите в сектора. Вместо пазарът да се изкривява като цяло, по-добре да се дадат тези пари накуп и да се започне наново, но при една по-устойчива структура на енергийния пазар.

А какво мислите за опцията да се сключат с "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" договори за разлика между сегашните преференциални цени по дългосрочните договори и пазарните, която да им се плаща от фонда за енергийна сигурност при по-ниски борсови тарифи или те да внасят в него при по-високи пазарни цени. Такава идея имаше преди време?

Това бе предложено от Делян Добрев и от други политици, защото не се разбираше, че основата на договорите за разлика е за подкрепа на зелените инвестиции. Да се използват за субсидиране на кафява енергия е нонсенс. Никъде другаде го няма и тогава е много по-вероятно да попаднем под ударите на Европейската комисия,че предоставяме държавна помощ, отколкото ако се компенсират двете ТЕЦ. Мисля, че ЕК е в течените на предложенията за разваляне на договорите, защото управляващите са казвали, че Брюксел, правителството и ТЕЦ-овете стоят на една маса при обсъждането на тези неща. Вероятно ЕК предварително се е съгласила подобна компенсация да не се счита за държавна помощ. ЕК позволи държавния заем за НЕК за изплащане на двата реактора за АЕЦ "Белене". Може да се сметне, че сключването и на договорите за изкупуване на тока е било политическо решение и НЕК не е виновна.

Значи по същия начин бюджетът да предостави поредния безлихвен заем на НЕК да плати тази компенсация? Дори и разрешена, това е държавна помощ.

По-скоро вариант е схемата с облигационния заем, взет от собственика на НЕК – БЕХ, за изплащане на дължимите от НЕК 800 млн. лв. също към тези две компании по въпросните договори за изкупуване на тока. Тогава компанията майка издаде облигации. И сега може БЕХ да финансира подобна компенсация. Дъщерните дружества на БЕХ постоянно вземат заеми от собственика си. Компанията майка се използва и като средство за преразпределение на печалбите на дружествата й. Ако досега това не е било проблем, не виждам защо да не стане отново така.

А ако е безлихвен заем от бюджета, не виждам проблем ЕК да нотифицира такава държавна помощ. България е една от последните държави в Европа, които имат подобни дългосрочни споразумения за изкупуване на тока от въглищни централи. ЕК досега се е произнасяло по подобни казуси в Полша и Унгария.

Но НЕК вече има дългове за 4 млрд. лв., сега към тях ще се прибавят още незнайно колко. Остава въпросът как ще ги връща тези пари електрическата компания?

НЕК е в технически фалит поне от 2013 г.

Дългосрочното решение на проблемите на НЕК минава през премахването на функциите й на обществен доставчик за регулирания пазар. НЕК трябва да се превърне изцяло в производител на електроенергия. ВЕЦ-овете, които притежава, са едни от най-ефективните производители на енергия и НЕК би могла да е една много печеливша компания, ако сама определя производствената си стратегия и продава енергията си на вътрешния и регионалния пазар. Компанията е на загуба от дейността си на регулирания пазар. Така че решението е много просто – премахването на регулирания пазар. Това, че държавата прави всичко възможно, за да забави това въпреки споразумението със Световната банка и Еврокомисията, е друга теза за разговор.

Тоест, вашето виждане е, че развалянето на тези договори е стъпка напред за пълното освобождаване на пазара на електроенергия у нас?

Виждате, че енергийният регулатор през последните няколко години постепенно намалява квотите на производителите за регулирания пазар. Реално само американските ТЕЦ, ВЕЦ-овете и по-малките ВЕИ са на регулирания пазар. Квотите на ТЕЦ "Марица Изток 2" и на АЕЦ "Козлодуй" бяха свити. Явно стратегията на КЕВР е да свива по този начин все повече регулирания пазар и процесът ще бъде облекчен, ако от него бъде премахнат делът на американските централи.

Но това не е ли лош сигнал към големите чужди инвеститори? Как да очакваме нови такива, при положение, че винаги може да им бъдат развалени легитимните договори?

Ако се вземе предвид, че тези договори са сключени при доста съмнителни обстоятелства, чрез посредници, включително държавни такива – политици, които сигурно са взели комисионни и са участвали в корупционни схеми, това няма да е лош сигнал към чуждестранните инвеститори. Напротив, ще се покаже, че в България се търси промяна на инвестиционната среда така, че да не се допуска корупция при големи сделки.

Цените на централите са доста по-високи от средните пазарни и тук не може да говорим за тяхното ощетяване. По-скоро се поставят нещата на по-честна основа. Не може нормата на възръщаемост на ТЕЦ на лигнитни въглища да е 18 процента, при положение, че повечето такива мощности в Европа работят на загуба или на много ниска печалба. С покачването на цените на парниковите квоти, тенденцията за свиване на печалбата им ще е още по-голяма. Не разбирам защо само България трябва да субсидира използването на лигнитни въглища за производство на ток.

Смятате ли, че се очертава дълга битка около договарянето на условията за прекратяване на двата дългосрочни договора?

Разбира се, че ще има преговори. Аз не очаквам която и да е от двете страни да се съгласи веднага с условията на другата – без бой.

Но смятам, че собствениците на двете централи осъзнават, че без компромис от тяхна страна тази драма няма да се свърши. Българското правителство знае, че ако поиска от ЕК процедура срещу тях заради държавна помощ, това може да активира

арбитражни дела от страна на двете централи. И двете страни имат козове, но мисля, че при положение, че по-голямата част от инвестициите са се възвърнали вече – даже мисля, че при "КонтурГлобал" тя е изплатена, една компенсация би била добре дошла. Защото всички печалби от тук нататък дори и при по-ниска цена на свободния пазар, ще са в допълнение към вече изплатените разходи (по екологизация на централата – б.а.). Тоест няма да има загуба за тези централи – те няма да са на нетна загуба.

А няма ли опасност собствениците на централите, като си получат компенсациите, да кажат, че не им е изгодно да работят на българския пазар и просто да затворят? Все пак на тях се пада съществена част от производството на електроенергия у нас и спирането им може да създаде проблеми с осигуряването на доставките на ток и това да рефлектира върху цените, а отделно ще се отрази и върху дейността на държавната "Мини Марица Изток", която и без това не е в цветущо състояние, но осигурява работа на много хора в региона.

Американските централи произвеждат около една трета от електроенергията в страната. Делят им е огромен. Разбира се, едно тяхно затваряне ще означава временна дестабилизация на пазара, но не мисля, че ще е някаква чувствителна драма, тъй като в момента България потребява около 4000-4500 МВ среднодневно, през зимата при пик достига до 7 хил. МВ дневно и има нужда от повече мощности, но има механизми за балансиране на електроенергията система и без участието на американските централи. Нека не забравяме,че електроенергията може да се внася, не само да се изнася.

Този страх от вноса на електроенергия за мен е напълно необясним – печалбите от износа не са кой знае колко големи. Но съществува комплексът, че ние трябва да останем износител на ток.

Най-потърпевш, ако спрат двете централи да работят наведнъж, ще е бизнесът, тъй като той

вероятно ще трябва да плаща по-високи цени.

Но не смятам, че ще се стигне до там, защото не е в интерес на инвеститорите. При спиране загубите им ще са много по-големи, отколкото ако продължат да работят дори и на минимална загуба.

А "Мини Марица Изток" и без това е на доизживяване. С все по-голямото поскъпване на парниковите емисии, използването на лигнитни въглища за производство на ток ще става все по-губещо.

Това, че ние се опитваме да спрем хода на историята, е отделен въпрос.

Американските централи имат гарантиран пазар до 2035 г. поне. Заради новите екорегламенти на ЕК те ще са последните въглищни централи у нас, които ще спрат работа. Доста по-рано ще бъдат затворени ТЕЦ-овете на Ковачки, както и държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" и по този начин те ще са балансьорът на пазара – особено през зимата. Те ще са ключови. Може би през пролетта и лятото ще са принудени да продават на по-ниски цени, но през зимата ще имат много добри печалби. Това е пазарът – търсене и предлагане. Защо трябва да субсидираме едни, а други не.

На пазара трябва да излязат и ВЕИ-тата. Техните оперативни разходи са нула. И са най-конкурентните на пазара. Кой изплува – изплува. На когото в главата са му само схеми, няма да успее.

А ако се стигне до арбитражни дела с американските инвеститори при едностранно прекратяване на договорите от НЕК?

България вероятно ще ги загуби, защото договорът си е договор. Затова смятам, че най-добре е двете страни да се разберат.

mediapool.bg