Кламер БГ - Новини: Кое колко струва в здравеопазването ще е ясно при работеща електронна система
Интервюта
ВРЕМЕТО
Зареждане

Кое колко струва в здравеопазването ще е ясно при работеща електронна система

Интервюта

|
Пет, 26 Окт 2018г. 08:34ч.
Кое колко струва в здравеопазването ще е ясно при работеща електронна система

На първо място трябва да имаме единна електронна система, която да обхваща всички дейности в здравеопазването и едва тогава ще можем да кажем кое колко струва и да има реално остойностяване на медицинските услуги, коментира в интервю за Mediapool председателят на съсловната лекарска организация д-р Иван Маджаров.

Според него съсловната организация е тази, която брани обществото от прекомерна държавна регулация в сектора и затова Българският лекарски съюз (БЛС) ще отстоява ролята си в предлаганите мащабни законови промени.

Заложеният ръст в парите за болниците догодина не позволява съществено увеличение в цени на клинични пътеки, но въпреки това БЛС ще настоява да има повишение за най-недофинансираните дейности. “Голяма част от увеличението в бюджета на НЗОК отива за плащане за болници извън България, което ме кара да мисля, че ние трябва да положим усилия максимален брой от тези случаи, които досега са лекувани в Европа, да получат възможност да се лекуват в български болници. За да може парите на нашите данъкоплатци да остават в България“, смята Маджаров.

Според него колегите му лекари не се лишават от права с въвеждането на правило за някои заболявания да се предписват лекарства с най-голяма разходна ефективност. “На хората трябва да бъде гарантирано съвременно лечение, при което обаче има някаква връзка между вложени средства и постигнат ефект“, смята Маджаров.

Д-р Маджаров, проектобюджетът на НЗОК за 2019 г. вече е ясен, има ръст от над 400 млн. лева. Каква основа дава той за работата на системата догодина и какво ще е отражението върху вашите колеги и техните пациенти?

На първо място, голяма част от парите от увеличението в бюджета отиват за плащане на дълговете към чужди партньори на касата, т.е. за болници извън България. Което ме кара да си мисля, че ние трябва да положим усилия максимален брой от тези случаи, които досега са лекувани в Европа, да получат възможност да се лекуват в български болници. За да може парите на нашите данъкоплатци да остават в България, за българските лечебни заведения.

Все пак 160 млн. лева, колкото са плащанията към чуждите фондове, не са малко пари.

С приблизително същата сума се увеличава бюджета на болничната помощ в България. На фона на това, че толкова години не е имало рязко повишаване на цените на пътеките, следващата година явно отново няма да можем да разчитаме на значително увеличение, защото трябва да се покрие дефицитът в лимитите на болниците. Голяма част от болниците не могат да работят нормално с така определените им бюджети през 2018 година.

Въпреки това БЛС ще настоява за най-недофинансираните пътеки да има увеличение догодина. Въпросът е, че ние се надявахме да имаме възможност за увеличение на доста повече пътеки и с по-голям процент.

Миналата година увеличението беше символично и колегите вече повече от 6-7 години се надяват да има увеличение, защото виждаме, че има ръст в минималната заплата, в цените на различни консумативи и това се отразява на всички лечебни заведения.

За кои пътеки ще настоявате да има увеличение на цените и през 2019 година?

Те са общоизвестни – педиатричните, някои АГ пътеки, неврологичните – там където са недооценени добре още при създаването им.

А какво мислите за начина, по който се предлагат кардинални промени в здравната система през преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон?

Това буди тревога, включително заради краткия срок, в който могат да се обсъждат толкова кардинални промени. За нас е важно максимално бързо да изчистим спорните моменти относно ролята на съсловната организация и начина, по който тя ще продължи да функционира, начина по който ще договаряме с НЗОК, начина по който ще се изработват правилата за добра медицинска практика и как това ще се контролира.

Има неща, които не одобряваме и ние още в понеделник ще дадем нашите предложения, за да защитим ролята на съсловната организация в системата на здравеопазването.

Кои са нещата, които не одобрявате?

Ние смятаме, че правилата за добра медицинска практика не могат да бъдат изработени еднократно за три месеца и после да действат за постоянно.

Първо, защото срокът е много кратък и второ – трябва да се предвиди възможност те да бъдат актуализирани всяка година. Защото медицинската наука се развива.

Смятаме, че право и задължение на съсловната организация е да контролира спазването на правилата за добра медицинска практика, а новата агенция за медицински надзор трябва да контролира спазването на стандартите, които ще бъдат издадени от министъра.

Вие подкрепяте ли създаването на новата мегаагенция за медицински надзор и смятате ли, че ще осигури по-добър контрол и функциониране на системата?

При всички положения личи стремеж към централизиране на администрацията. Вероятно с тази мярка се цели подобряване на контрола. Времето ще покаже дали ще бъде ефективен начинът на функциониране на тази агенция.

Не мога да се произнеса дали е удачно, но идеята е ясна – да се завиши контролът при регистрацията, лицензирането на лечебните заведения, на функционирането им, спазването на стандартите и т.н.

Как гледате на обвиненията на ваши колеги, че държавата концентрира прекалено много власт в себе си чрез тези промени? Според вас, има ли свръхрегулация на държавата в здравеопазването?

Има такава опасност, ако държавата не се съобрази с нашите предложения към промените, които тя предлага.

На доста места се оставя възможността държавата сама да взима решения. Например, макар че се съгласява при липса на договорка между БЛС и НЗОК за нов рамков договор да продължава да действа старият, се предвижда това да не важи при промени в действащото законодателство. Което е вратичка за министерството да си напише промени в някоя наредба и да не преговаря с нас.

Затова ние ще настояваме тази клауза да е валидна само при промени в законите, а не и в подзаконовите актове. Т.е. само когато става въпрос за промени, направени от парламента, а не когато се пишат промени в наредбите през 2-3 месеца.

Съсловната организация е тази, която брани обществото от прекаленото държавно администриране. Затова нашата основна задача е да запазим функциите такива каквито ни ги гарантира законът сега. Защото в противен случаи, ако изпадне и Лекарският съюз от възможността да въздейства върху системата, остава единствено държавата.

Какво мислите за предложението НЗОК да плаща само за дейности, извършени от лекар на основен трудов договор в болницата? Как ще се отрази това на болничната мрежа и достъпа на пациентите до медицинска помощ?

Аз съм почти сигурен, че ще се отрази тежко на състоянието на малките общински болници и закъсалите областни.

Някои от тях ще затворят отделения, които в момента функционират с помощта на гастролиращи лекари. Надявам се това да се осъзнава и от вносителите на законопроекта.

А как да се постигне баланс между осигуряването на лесен достъп до медицинска помощ и регулиране на свръхраздутата болнична мрежа?

Всъщност лесният достъп до болнична помощ в големите градове е осигурен прекрасно. Проблемът е с отдалечените населени места.

Но трябва да си признаем, че не може във всяко малко градче да се бъде осигурена болница с високо технологични дейности като неврохирургия, инвазивна кардиология и т.н. Това са неща, които изискват много опит на лекарите, които ги практикуват и затова са концентрирани в големите градове.

Ние трябва да осигурим възможност да се транспортират бързо и навреме пациентите от отдалечените райони. Те трябва да разполагат с базова медицинска помощ – педиатрия, вътрешни болести, неврология, от каквото има предимно нужда населението, което живее там.

В центъра на здравния дебат отново са големият брой хоспитализации, говори се основно за цени, обеми на здравните услуги и на заден план остават качеството на лечението и резултатите от него. Вие виждате ли в предлаганите законови промени и обсъжданите здравни модели реални мерки, които да обърнат фокуса?

Със сега предлагания бюджет критериите за качество явно няма да имат въздействие върху плащанията. Надявам се поне въвеждането на такива критерии да подготви почвата те да се отразят върху плащането през 2020 година. Ясно е, че през 2019 година ще продължи да се заплаща дейността по същия начин.

Но аз смятам, че свръххоспитализациите вече не са проблем, защото тази година отново няма да има ръст, няма да има свръхпотребление. Проблемът е в разходите за лекарства.

И не е редно постоянно да насочваме вниманието на обществото върху болничната помощ.

Защото с увеличението от 450 млн. лева само 180 млн. лева отиват в болничната помощ.

Като отваряте дума за лекарствата, в момента сред ваши колеги се надига недоволство срещу правилото да се предписва най-разходо ефективната терапия за определени заболявания. Имат ли основания за притеснение, според вас? Основателни ли са опасенията, че се отнема правото на лекаря да направи най-подходящото за конкретния пациент предписание?

Това са две различни неща. Лекарят е длъжен да представи на своя пациент различните варианти за неговото лечение и да му съобщи кое от леченията се поема изцяло от НЗОК като най-разходно ефективно и какви са другите варианти, за които пациентът би трябвало обаче да заплати сам.

Тази дума разходно ефективно много точно описва за какво става въпрос – разходът е най-добре обвързан с ефекта от лечението.

С една дума, това, че трябва да обясниш на пациента, че дадено лечение трябва да си го заплати, не означава, че лекарят е лишен от правото да лекува и да предписва най-доброто за пациентите си.

Лекарят е длъжен да разясни ползите от различните терапии за пациента, това не обвързва обаче фондът задължително да плаща всяка терапия, която се е появила на пазара.

Т.е. вие подкрепяте такъв подход за плащане според разходната ефективност....

Да, подкрепяме го, защото сме свидетели на безконтролно нарастване на разходите за лекарства. Това е в ущърб на всички практикуващи лекари в България.

А как ще коментирате обвиненията на управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев към ваши колеги водещи лекари, в това число консултанти на касата, че препоръките и предписанията им са доминирани от финансови, а не от медицински съображения, визирайки обвързаности с индустрията?

Аз ще си позволя да не коментирам тези твърдения. Само ще кажа, че добре написаните правила не дават възможност за такива съмнения у обществото.

Затова ние трябва да напишем правила, които да гарантират, че на българското население ще бъде гарантирано съвременно лечение, при което обаче има някаква връзка между вложени средства и постигнат ефект.

Не може просто защото се е появило дадено лекарство, да се плащат няколкократно по-големи суми без това да е обвързано с проследяване на ефекта от него.

В момента е в ход обществен дебат за бъдещето на здравноосигурителния модел. И вие, и всички заинтересовани страни казвате, че на първо място трябва да има реално остойностяване на всички медицински услуги - да се знае колко струва, да се включи цената на лекарския труд и оттам нататък да се правят промени. От диалога ви с МЗ ясно ли е кога това ще се случи?

На първо място трябва да имаме единна електронна система, която да обхваща всички дейности в здравеопазването и едва тогава ще можем да кажем кое колко струва.

В момента имаме изкривена статистика за заболеваемостта, за дейността на лечебните заведения. Просто нямаме начин да получим детайлна информация.

Затова смятам, че за реално остойностяване може да се говори едва след като получим данни от функционираща единна електронна система.

Да, но такава система ще заработи в най-добрия случай след година...

Понякога е по-добре нещата да се правят стъпка по стъпка и да не бързаме, защото ако просто кажем, че сме готови и сме направили остойностяването, после може да се окаже, че сме сгрешили. Защото нямаме база, върху която да стъпим.

И в момента системата работи, лекуваме пациенти, приемат ги в болниците. Общопрактикуващите лекари и специализираните кабинети работят. Не бива да правим прибързани стъпки. Важното е да знаем какви са те – на първо място трябва да въведем единна информационна система.

А каква е вашата позиция относно промяната в здравния модел, към какъв модел гравитирате по-скоро вие?

Трябва да се запази солидарният принцип и основната функция на НЗОК, защото тя гарантира стабилността и с плавен преход да се включат още платци. Като разбира се, крайната цел е при добре функционираща и регулирана система да стигнем до модел, при който имаме много различни плащащи институции, които се конкурират помежду си.

Които се конкурират изцяло с НЗОК или се конкурират за услуги над някакъв основен пакет?

Това са детайли. В представените от министъра два модела са разписани различни варианти на едно и също нещо, което в крайна сметка целим да постигнем. Само че единият вариант предвижда рязка демонополизация на касата, а другият предвижда постепенно включване на допълнителни платци. Ние бихме допълнили, че тези платци първоначално могат да са на доброволен принцип, а не на задължителен.

Добре, вие казвате, че за реално остойностяване на медицинските дейности, е нужно първо да се въведе електронната система, за да стъпят разчетите на някаква реална основа. В същото време вие подкрепяте ли увеличение на публичния ресурс, който се събира – било чрез повишение на здравната вноска или въвеждане на задължителна застраховка?

В момента здравните услуги в България се заплащат в десетки пъти по-ниско отколкото в останалите европейски страни. И няма как да очакваме, че ще имаме качество на нивото на Западна Европа с 20 пъти по-ниски разходи за здравеопазване. Защото цялостното внушение не е вярно - че се влагат много пари.

На фона на това, че сме с 20 пъти по-нисък бюджет за здравеопазване, ние в никакъв случай не предлагаме 20 пъти по-лошо здравеопазване.

Т.е. увеличение на финансовия ресурс е необходим. Не можем да очакваме, че всички нови технологии, които се въвеждат в медицинската наука и влизат и в България могат да бъдат заплащани с ресурс, който е отпреди 10 години. Не може да се твърди, че средствата постоянно се увеличават, а качеството е същото.

Въвеждат се нови методи на лечение, въвеждат се нова апаратура, желанието ни е максимален брой заболявания да се лекуват у нас, за да не изтичат пари в чужди болници. Това не става без пари.

В тази връзка как гледате на ограниченията, които се залагат в бюджета срещу разкриването на нови болници и дейности догодина?

Моето лично мнение е, че в условията на твърди бюджети трябва да се разрешат новите дейности на съществуващите лечебни заведения.

А одобрявате ли разкриването на нови болници да става с разрешение на парламента?

За мен това е смесване на функциите на различните власти. Смятам, че не е работа на парламента да се занимава с такава оперативна дейност като разрешаване разкриването на болници.

mediapool.bg