България | Нед, 24 Ноем 2024г. 17:09ч. | Радев съобщи в Ханой: В България отново ще се обучават виетнамски летци
В определен период, докато парламентът е разпуснат, насрочени са избори и има назначено служебно правителство, България се превръща от страна с парламентарно управление в страна с президентство управление. Това казва в интервю за Mediapool Екатерина Михайлова, която има шест мандата като народен представител и е професор по история на държавата и правото в Нов български универстиет, където е ръководител на департамент "Право". Според нея служебното правителство трябва да бъде премахнато от конституцията, защото създава сериозни дисбаланси в управлението на страната.
Проф. Михайлова, по конституция България е парламентарна република, но в периоди на най-тежки политически кризи, предизвикани от невъзможността на НС да излъчи редовно правителство, се управлява като президентска република. Вие виждате ли проблем?
Наистина, това е едно от най-големите противоречия, която съществуват в българската Конституция. Още в чл. 1 на основния закон се казва, че България е държава с парламентарно управление и правомощията на всички институции се изграждат от гледна точка на тази постановка. В един момент достигаме до разпоредбите в главата за президента, където са разпоредбите за служебното правителство. Изведнъж се появява някакво друго правителство, което няма нищо общо с другите части на Конституцията. Институтът на служебното правителство влиза в противоречие с целия замисъл за формата на държавно управление в България.
В определен период, докато парламентът е разпуснат, насрочени са избори и има назначено служебно правителство, България се превръща от страна с парламентарно управление в страна с президентство управление.
Нека да видим как е уреден въпросът в страна с класическо президентско управление, каквато е САЩ. Там, макар и при президентско управление, имаме действащ двукамарен парламент и федеративна форма на управление. Конгресът на САЩ и местните парламенти функционират. В България обаче това не е така. Когато парламентът е разпуснат, служебното правителство остава изцяло в ръцете на президента. Ако може да говорим за някакъв контрол върху това правителство, той идва изцяло от президента. Вярно е, че новоизбран парламент може да осъществи парламентарен контрол върху служебното правителство, но той е ограничен до задаването на въпроси. Парламентът не може да стигне до най-тежката форма на търсене на отговорност в парламентарната република – искането на вот на недоверие. Така се получава сериозен властови дисбаланс в Конституцията.
Подобна форма на пълна власт не е позната никъде в Европа. Президентът всеки ден може да сменя министрите, докато се ползва от абсолютен имунитет, а парламентът е разпуснат.
Така е. Президентът може да сменя структурата и състава на служебното правителство, което е сериозен конституционен дисбаланс.
Има обаче и един сериозен политически аргумент за премахване на служебното правителство. По време на изборите гражданите изразяват своето отношение към управлението. Избирателят одобрява или не одобрява управлението, което до този момент е имал пред очите си. Когато имаме служебно правителство, се получава съвсем друг ефект. Имали сме парламентарно избрано управление, то до един момент е управлявало и ние сме формирали отношението си към него. Изборите са два месеца по-късно, но през това време ние имаме съвсем друго управление. Когато избирателят достигне до урните, пред него стои въпросът чие управление оценява? Дали това, което е пред очите му в момента, което е служебното правителство... Хората сравнително бързо си променят нагласите. Два месеца не са малко време и оценката ни ще бъде малко или много размита. Имаме политически проблем, който стои пред избирателя, защото гласува за политически сили, които не го управляват в момента. Служебното правителство е сравнително неутрално, то няма ясна партийна основна. Всяко управление е политическа работа, като тук говорим за партийното оцветяване, което в крайна сметка определя нашите предпочитания, когато отидем да гласуваме.
Миналата година хората голяма част от хората практически гласуваха за това служебното правителство да продължи да управлява чрез двете най-ярки фигури в него - Кирил Петков и Асен Василев. Този политически сценарий се реализира преди очите на всички и нямаше да е възможен, ако Петков и Василев не бяха назначени служебно за министри.
Точно така. Това доказва, но според държавната форма на управление в България, ние би трябвало да оценяваме парламентарното управление, което е минало през вота на избирателя. Суверенът избира определени хора, които успяват или не успяват да се справят с управлението. Другите са назначени, те не са минали през вот.
България има още един дефект в своята Конституция – министри могат да стават лица, които не са се явявали на избори. Те биват посочени от премиера, а е възможно и самият министър-председател да не се явявал на избори. Това ни се е случвало със Симеон Сакскобургготски, например. Парламентарното управление, такова каквото го познаваме от Англия, откъдето се е пренесло и в останалите страни, има друго измерение. Във Великобритания лицата, които са правителството, трябва да са минали през вота на избирателя. Неслучайно в тази страна министрите има двоен статут и на депутати. Министърът знае какво се случва и участва наравно в парламентарния дебат. В повечето европейски държави практиката е, че министри стават хора, които са минали през парламентарните избори и са получили одобрението на избирателя. Няма как някой просто да си ги е харесал за министри на бензиностанцията. Такива примери в България има много още от самото начало на демокрацията, та до ден днешен. Появяват се някакви хора, стават министри и премиери, без да са минали през избори, което е порочно.
Как се реализира отговорността при управление със служебно правителство? След десет години президентстване може да се окаже, че Румен Радев е управлявал страната поне една петилетка.
Напълно е възможно. През миналата година ние имахме един много дълъг период, в който президентът и служебното правителство управляваха страната. Не знаем какво ще се случи след задаващите се избори. Отговорността в момента се носи само пред президента, а след провеждането на изборите може да се осъществи форма на частичен контрол пред новия парламент, но само чрез питания към министрите без опцията за внасяне на вот на недоверие. Явно е, че отговорността на служебното правителство е пред президента. Но каква е отговорността на президента, е втора широка тема. Държавният глава се ползва от един много по-широк периметър на неотговорност. Неговото отстраняване може да се иска единствено за държавна измяна и за нарушаване на Конституцията, но по един по много сложен път, който започва в парламента. В периодите, когато имаме служебно правителство и неработещ парламент, няма как да се предприемат тези действия. Парламентът не може да бъде свикан, за да се обсъжда и гласува импийчмънт на държавния глава. Единствените причини, които могат да доведат до възкресяване на живота на разпуснат парламент, са избухването на война или друго извънредно положение.
Какво трябва да се направи?
Трябва да се промени Конституцията и да се премахне служебното правителство. Аз съм казвала много пъти, писала съм го преди повече от 15 години и не съм променила мнението си, без значение дали се харесва или не някое служебно правителство. Хубаво е да поглеждаме на тези процеси и от историческа гледна точка. Още навремето такъв дебат се е водил между Радикалдемократическата и Демократическата партия в началото на 20 век. Идеята, че някакво неутрално правителство трябва да провежда изборите, защото така ще се гарантира тяхната честност, не е нова. Аргументите са все едни и същи. Едните казват, че е добре изборите да се провеждат от правителство, което да не ги повлиява през своите действията. Другите казват, че страната си има правителство, няма нужда от друго и че така се нарушава формата на държавно управление. Още тогава го е имало аргументът, че хората гласуват, за да изразят отношението си към това, което им се предлага от управляващите.
Ако тръгнем да поправяме това, което имаме, да не вземем да го поправим направо към президентска република?
Много трудно би станало това, но нищо не е невъзможно. В крайна сметка пред себе си имаме примерите на страни, които са променяли формата си на държавно управление. Самата България е такава страна. Но вижте, такава промяна става в ситуация на революция или при много голям политически проблем, който води до невъзможност да функционира държавата. Това е една от отговорностите на действащите политици, които ще се обърнат към нас, за да получат доверие. Те трябва да кажат за каква България са, за каква форма на държавно управление. Почти цяла Европа използва парламентарната форма на управление, като Франция е изключение с полупрезидентската си република. Но там е имало голямо разочарование от парламентарния формат. Във Франция е направена голяма реформа, която включва промяна и в избирателния закон, и в правомощията на институциите. Съмнявам се, че ще появят идеи за изцяло президентско управление, но са се появявали идеи за полупрезидентско управление и ние не трябва да ги подминаваме без внимание.
Аз ще кажа, че съм привърженик на парламентарното управление, но не спирам дотук и казвам, че има дефекти в Конституцията, които създават разочарование от начина на функциониране на държавата. Политиците трябва да заявят не само за каква форма на управление са, но и как може да я направят по-добре работеща, която да води и до реализиране на по-голяма отговорност.
Това е свързано с избирателната система, която трябва да създаде по-голям стабилитет на парламента. Трябва да има по-висока степен на носене на политическа отговорност, като например да не стават случайни хора министри. Необходими са промени и на начина, по който се приемат законите. Нужно е много по-задълбочено премисляне на законите, а не писане на коляно и пробутване на текстове между първо и второ четене, промени на закони през преходни разпоредби. Ако искаме да създадем по-стабилни институции, наистина е необходимо да погледнем трезво, без да се плашим, че нещо ще се промени. Има нужда някои неща да се променят във функционирането на държавата с оглед доброто на гражданите.
mediapool.bg
