Кламер БГ - Новини: Дори при Сталин не съдеха така
Интервюта
ВРЕМЕТО
Зареждане

Дори при Сталин не съдеха така

Интервюта

|
Вт, 16 Окт 2018г. 08:33ч.
Дори при Сталин не съдеха така

При разглеждане на криминални дела руските съдилища произнасят средно по една оправдателна присъда на хиляда случая. Но и тези редки решения в полза на обвиняемите се отменят 30 пъти по-често от обвинителните. Във Върховния съд смятат, че проблемът не бива да бъде преувеличаван. От тяхната позиция следва, че единственото, на което може да се надява човек, е прекратяване на делото, преди да стигне до храма на Темида.

Сергей Лютих от "Лента.ру" разговаря за ситуацията с професор Сергей Пашин, член на Президентския съвет по човешките права (СПЧ), федерален съдия в оставка.

Не за пръв път Върховният съд получава запитване за липсата на оправдателни присъди, но за пръв път отговорът е, че към оправдателните присъди могат да се включват и случаите, в които участъковите полицаи сами се отказват от съд. Наистина ли това е мнението на най-квалифицираните руски съдии?

Позицията на участъковите полицаи няма никакво отношение към работата на съдиите. Ако някои дела не стигат до съда, значи най-вероятно не е трябвало да стигнат - поради липса на доказателства или заради изтекъл срок на давност. Това е съвършено друга статистика, други показатели, което нямат никаква връзка с работата на съда. Това е като в стария виц: ако съседите са вечеряли свинско, а ние зеле, значи заедно сме яли свинско със зеле.

В Съвета по правата на човека отбелязват, че в световната практика за нормално се смята не един оправдан на хиляда осъдени, както у нас, а около 20% от решенията в полза на обвиняемия. Те добавиха, че руските съдилища със съдебни заседатели дават от 12 до 20% оправдателни присъди. Наистина ли имаме ярък контраст между работата на съдилищата с обща юрисдикция и тези със съдебно жури?

Такава е статистиката. След възстановяването на съдебното жури в Русия — това стана през 1993-а

— максималният дял оправдателни присъди беше 22.9 процента. През 2016-а стана 13%, а миналата година — 10.2%. И при делата, разглеждани без жури, също от година на година намалява количеството на оправдателните решения. Миналата година това число бе 0.38%.

Има съвсем определена тенденция. Но с какво е свързана тя?

Основният дял оправдателни присъди са в делата с частен обвинител. Тоест съдиите оправдават, когато обвинител е не прокурорът, а самият

потърпевш.

Да не би да намеквате, че съдът изпитва натиск от страна на държавното обвинение? Как се случва това на практика, след като съдът юридически изобщо не зависи от прокуратурата?

На съда въздейства не толкова прокуратурата, колкото всички силови структури. Въздействието може да бъде пряко, все пак председателят на съда е част от номенклатурата, но може да бъде и косвено: ако съдията иска да направи кариера, той не трябва да се кара с ФСБ и другите структури.

Защо? Не трябва ли да е обратното — той да им покаже своята

значимост?

Когато се разглежда въпроса за назначаване на съдията за председател на съда или преместването му в областния съд, кандидатурата му ще бъде разглеждане от общо взето нелегитимен орган: комисия по разглеждането на

кандидатурите за съдебни длъжности. Там седят заместник началниците на всички силови структури — ФСБ, МВД, главните прокурори. А те вече имат информация как работи всеки служител на Темида.

В тези среди оправдание се възприема като корупционен акт.

Ако сравним ситуацията през 90-те и днешната, какъв извод можем да

направим? Да не би да се връщаме към царските времена?

През царските времена, след реформите през XIX век, съдът със съдебни заседатели съвсем не е широко разпространен. По тази причина едни и същи

дела — за убийство, посегателство на женска чест, кражби — били гледани в някои губернии със съдебни заседатели, а в други - без тях. Тогава разликата в оправдателните присъди, издавани от двата вида съдилища, е била около 8%. А днес разликата е тридесет пъти! Това говори, че в съдебната ни система има нещо дълбоко сбъркано. А също и че нашите днешни съдии изглежда са същите тези нови хора, за чието създаване се бореха болшевиките.

Това напомня за сталинските репресии. Тогава съдиите също не са оправдавали никого.

При Сталин оправдателните решения са били

между 7 и 10 процента — в случаите на обичайните съдилища. Но тогава, разбира се, е имало още и "тройки", "двойки" - а те са били съвсем друга работа. И все пак, представете си, дори при Сталин не са съдили, както днес!

Съдиите създават впечатление на хора, защитени от всички страни.

Съдиите се държат за своите длъжности и за доживотния си статут. Когато се пенсионират, получават 80 процента от предишната си заплата, а който бъде изгонен под какъвто и да е предлог, няма да види тези пари. Освен това и повече няма да го вземат на добра работа.

Бившите съдии не са добре дошли в нормалните юридически структури.

За първи път чувам това.

Но е така. Съдията се държи за длъжността си и иска да я предаде по наследство. И това се случва постоянно: майката излиза в пенсия, а нейният син или дъщеря в този момент получават статут на съдия. Така това става доживотна и семейна работа - а съдиите се избавят от рискове, главният от които е свързан с проблеми в отношенията със силовите структури.

Това е доста печално, но нали все пак се издават и оправдателни присъди. Защо? Значи има и принципни хора?

Но не те задават общия тон. Те могат на местно ниво да решават в съответствие със съвестта си. Но ето ви още данни: отмяната на обвинителните присъди е 0.99%, а отмяната на оправдателните — 37%. С други думи, ако съдията е оправдал някого, то вероятността решението му да бъде отменено е 30 пъти по-голяма.

Тези отмени са лош служебен показател и препятствие към кариерния растеж.

Казахте, че съдиите са новите хора. Може ли да разкажете малко по-подробно кои са те и откъде идват?

Да, това е важна подробност, по-точно: особеност на кадровата политика. Най-голямата част са секретари, свикнали да подправят протоколи, бивши прокурори и даже бивши оперативни работници. Те искрено смятат, че щом някой е стигнал до съд, той трябва да бъде осъден.

Някои мои колеги дори се гордеят: "Аз съм съдия от 20 години и досега не съм оправдала нито един човек!", "Ние не сме някакви сантиментални либерали, подкупи не взимаме и изпълняваме държавната заръка" и т.н.

Звучи страшно...

Спомням си, Върховният съд отмени присъда на мой колега от Московския градски съд. Отмяната беше за снизходителност на наказанието. Колегата беше много огорчен, устните му се разтрепериха, очите му се напълниха със сълзи: "Навремето по пет човека на ден съм разстрелвал, а сега — за снизходителност. Как така!?"

Но нима хората, които наистина управляват процесите, същите силоваци не разбират колко чудовищно нашата практика не съответства на теорията, на очакванията на населението на страната, на духа на закона и дори на символа под формата на везна с две чинии, ако всичко е предварително определено. Защо не могат дори изкуствено да подкрепят някаква част оправдателни присъди?

Ако им наредят — оправдателните присъди ще скочат на 10 процента. Помня, бяхме в Крим и общувахме с местни адвокати. Те разказаха, че в украинските съдилища до 10% се е смятало за нормален брой оправдателни присъди. У нас няма такова нещо. Има друго - съдът се ориентира по силовите структури.

Ако обобщим положението с наказателното съдопроизводство в Русия, може да се каже, че главната роля в него играят разни патрулни и участъкови полицаи или оперативни работници, които са уловили човек на улицата. Следователят, който е получил материала от тях, вече не може да прекрати делото, а съдията не може да произнесе оправдателна присъда.

Съдбата на човека в нашата страна се определя главно от агентурната и скритата от очите разследваща дейност. Следователят действа само като оформител, а съдът подпечатва присъдите, нежелаейки да се кара с никого.

Защо и кога съдебната система тръгна в тази посока?

През 90-те години имаше период на преразпределение на властта и собствеността, тогава съдът беше по-независима институция. Чрез личната инициатива на конкретни хора беше възможно в законодателството да се промъкнат някои добри идеи. Към сегашната ситуация се тръгна през 1996 г., когато започнаха да назначават председателите на съдилищата доживотно, с което те станаха типични началници и започнаха да разсъждават като част от номенклатурата. Те не желаеха техните подчинени да им провалят кариерата, като взимат непредсказуеми решения. А и започнаха да получават подкрепа от кметства и МВД (Министерството на вътрешните работи) във вид на автомобили със сирени и мигащи светлини.

Плюс това през 90-е за Борис Елцин първостепенните задачи бяха изборите, властта, собствеността - съдебната система стоеше извън основните му интереси.

Само че в Русия остава съдът със съдебни

заседатели, където обвинените (макар и един от десет) получават и оправдателни присъди. Това не е ли пречка?

Да, точно така е. Това е огледало, което показва неприятна картинка. Но и съдебните заседатели вече биват лъгани, от тях се крият доказателства за невинност, затварят се устите на обвиняемите и техните защитници.

В бъдеще дали няма да го отменят като институция?

Не, но ще продължават да го ограничават. Както вече прави Върховният съд. Например има забрана да се говори за изтезания в присъствието на съдебни заседатели. Защо гражданите да не могат да кажат: "Да, признах се за виновен по време на следствието, но ме измъчваха?". Във всички страни може - но у нас не.

Освен това делата, гледани от съдебни заседатели в Русия, са капка в морето. У нас случаите са 220 годишно, а в САЩ - 165 хиляди.

Ще добавя също, че оправдателните присъди, произнесени от съдебни заседатели, се анулират шест пъти по-често.

А как нашият съдийски корпус възприема сравненията с други страни - с работата на колегите им на Запад?

Съдиите, преди всичко, знаят много малко за Запада, защото нямат особен стремеж към по-широки познания. Мнозина от тях са просто труженици. Някои от тях директно си признават: "Ние сме миньори - ние отмятаме дела". А най-универсалният им аргумент е: "На Запад може да го правят така, ние пък го правим иначе".

Всъщност, не само за Запада, но и за Китай нашите съдии нещо не знаят, и за Северна Корея също...

В съдийските среди вече разсъждават така: "Ние не се занимаваме с правосъдие, ние отмятаме дела на конвейр". Такава е производствената логика, с която характерна за сътрудниците на Министерството на правосъдието оценяват ефективността при произнасянето на присъдите. А следствието вече използва продължителното задържане на подсъдимите като мъчение - с цел да склони обвиняемия към специално (опростено) съдопроизводство.

Преводът е на "Клуб Z"

mediapool.bg