Знакови лица от предишния студентски протест срещу повторното завладяване на Ректората

Двамата от преподавателите в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Александър Кьосев и Кристиян Таков, станали известни с безусловната си подкрепа на студентския протест от втората половина на миналата година, се обявиха срещу днешната окупация на Ректората. И двамата са на мнение, че окупацията в този й вид не е необходима на България, дори обратното - тя е вредна.

В блога си преподавателят по право Кристиян Таков публикува в понеделник позицията си, в която се казва:

За да е ясно и да не е никак "обтекаемо“:

НЕ ПОДКРЕПЯМ новата окупация на Ректората.

Нито в този персонален състав, нито в тази численост, нито в това време, нито при тази обстановка.

Тя не постига целите, които заявява, а им вреди.

Аргументирам:

1) Смятам, че са малцина. Това ги лишава от достатъчна легитимност.

2) Съставът им е твърде разнороден; нито е само студенски, а хептен не е само от Софийския университет. Това повдига въпроса, защо окупират Ректората, а не например Министерския съвет.

3) Моментът (сесия след седмица, задочници, взели отпуски за очни занятия) е крайно неподходящ.

4) Избраното действие – окупация – вече е доказано неефективно спрямо дебелокожите неща, които са на власт в момента.

5) Страничните ефекти от това избрано неефективно действие обаче може да са доста неприятно ефективни:

- Намаляване на подкрепата в обществото;

- Разцепване на Ранобудните студенти;

- Разцепване на Преподавателите, подкрепящи Ранобудните студенти;

- Влизане на полиция в Университета (крайно тъпо ще е, това да не е ставало 126 години и да стане сега);

- Медийна злоупотреба с неизбежните за такова действие непремислености.

6) Широка подкрепа не може да се очаква.

7) Няма "революционна ситуация“ в маркс-ленинов или че-геваристки смисъл. Поради това революционните действия на неподходящ декор могат лесно да се изродят.

8) Това е разпиляване на гражданска енергия по много фронтове и по никое време.

Зад лицето на вярата винаги може да стане прозирна гримасата на екстремността. Единственото спасение сега е в хладния разум. След много месеци на силни и чисти емоции устремът заради самия себе си не е добра рецепта.

Напразните жертви – на хора,на енергия,на козове и на репутация – са само напразни, но престават да са жертви. Те стават прахосване.

В профила си във Фейсбук Александър Кьосев също сподели несъгласието си с тази форма на протест на студентите. Той написа:

Не подкрепям втората окупация на Софийския университет. Рязко осъждам идеята в окупирания Софийски университет да бъдат поканени външни протестиращи, които не са студенти и преподаватели там".

Протестирам дългосрочно и биографично срещу безобразията в тази държава - примерно от май 1989 г., когато участвах в скромния български самиздат. Бил съм на площада, поне колкото половината студенти заедно. Смятам да продължавам да го правя.

Подкрепих първата окупация като форма на гражданско неподчинение и критикувах тогава решението на Академическия съвет, участвах в създаването на групата на преподавателите, говорих на площада в подкрепа на "Ранобудните".

От тази биографична позиция не подкрепям втората окупация на Софийския университет. Рязко осъждам идеята в окупирания Софийския университет да бъдат поканени външни протестиращи, които не са студенти и преподаватели там.

Протестът не започва, нито свършва с окупациите. Правителството на Орешарски рано или късно ще падне, трябва да работим за това. Но втората окупация не е нито необходима в момента за България, нито приемлива за университетската общност".

mediapool.bg